Читать «Последният херцог» онлайн - страница 6

— Разбира се.

— А вий как го взехте?

Усмивката на Пиърс се разшири.

— Пипам леко, а изпълнението ми е перфектно.

— Значи ми го отмъкнахте?

— При дадените обстоятелства това ми се стори най-разумното. — Младият мъж извади няколко шилинга от джоба си. — Ето, вземи това. Купи си нещо за ядене. После се прибирай вкъщи и упражнявай онова, което ти казах. Леко пипане и добре обмислен план. Този съвет ще ти свърши добра работа.

Момчето премести поглед от монетите към Пиърс и после пак към тях. След което хукна да бяга с ужасено изражение.

Очевидно доволен от резултатите от това, което бе направил, Торнтън продължи да се движи нататък. Докато си пробиваше път през тълпите от ентусиазирани зяпачи, оглеждаше околностите. Минаваше край мъже, пиещи бира и край циганки-ясновидки, край палатки, където се залагаше на висок глас, край павилиона, където модната тълпа се подготвяше за първите надбягвания.

Щом тръгна покрай трибуните, забеляза целта си и се насочи незабавно към нея.

— Трагмор. Каква изненада.

Маркизът се обърна и лицето му пребледня, когато забеляза Пиърс.

— Торнтън. Какво, по дяволите, правиш тук?

— А защо да не съм тук? Залаганията на шампионата са много вълнуващи. Освен това чувствам, че днес имам късмет. А ти как си, Трагмор? Чувстваш ли се така щастлив?

По врата на Трагмор се появи червенина и започна да се разпространява по лицето му.

— Не си играй с мен. След като си дошъл, трябва да има някаква причина за това.

— Защо мислиш, че съм дошъл специално? Срещата ни може да е просто случайност.

Трагмор избърса капките пот по челото си.

— Когато става дума за теб, случайности не съществуват. — Наклони сребристо-бялата си глава и гласът му премина в шепот. — Ти откупи онази дяволска полица, нали?

— За каква полица говориш?

— Единствената от моите, с които още не се беше сдобил, дявол да те вземе. Онази, дето беше у „Лидинг джуълърс“.

— Дължеше на мистър Лидинг доста пари. Да не говорим пък, че вече бе закъснял с цели три месеца с плащането си. Лидинг се готвеше да поиска изплащане на цялата сума. — Устните на Пиърс се извиха в иронична усмивка. — Може би трябва да гледаш като на спасение на факта, че откупих полицата ти.

— Аз бих го нарекъл с друго име — сви юмруци Трагмор. — Защо дойде днес, Торнтън? За да злорадстваш ли? За да ми припомняш непрекъснато, че ме притежаваш и телом, и духом?

— Харуик? Конете се наредиха вече — достигна до ушите им нерешителен женски глас. — Спомена, че не искаш да пропуснеш началото на надбягванията, затова си помислих, че може би…

— Един момент, Елизабет — изстреля през рамо Трагмор. След това, присвил устни, се обърна отново към Пиърс. — Днес ме придружават жена ми и дъщеря ми. Така че, би ли ме извинил?

— Превъзходно! С радост ще се запозная с твоето семейство — заоглежда се младият мъж, без да обръща внимание на вбесеното изражение на събеседника си. — Онази дама там ли е маркизата? Прекрасната жена с шапка с цветя, която маха към нас?

— Торнтън, Елизабет не знае нищо за…

Пиърс извади джобния си часовник и заяви: