Читать «Последният херцог» онлайн - страница 227

Най-после Пиърс Торнтън имаше дом.

Той вдигна очи и благодари безмълвно на небесата, като се закле никога повече да не се съмнява в нещо, което, вече се бе убедил, съществуваше наистина.

Молитвите действително можеха да бъдат изпълнени.

Младият мъж се намести по-удобно и погледът му падна върху броя на „Таймс“. Беше го захвърлил в мига, в който Дафни му бе предложила да го дари с рая, затворен за него от шест седмици. Тъй като все още не му се спеше, той вдигна вестника и го насочи така, че да се осветява от лунната светлина.

Вниманието му бе привлечено от една статия на първата страница.

„Вчера лорд Уибърлинг се върна от тримесечното си пътуване из Индия и донесе, по неговите думи, двата най-големи и най-прекрасни диаманта, попадали някога на английска земя.“

— „И двата камъка нямат никакви дефекти или драскотини“ — прочете на глас младата жена иззад гърба на съпруга си. — Невероятно.

Пиърс изви глава.

— Мислех, че си заспала.

— Аз пък мислех, че вестникът не те интересува.

— Не ме интересуваше. Но сега, след като те изтощих, вече имам интерес.

— Ммм, разбирам. — Дафни се изправи, както беше чисто гола и се мушна в пеньоара си. — Лорд Уибърлинг. Познаваш ли го?

— Не. А ти?

— О, да. Той беше приятел на баща ми. По-точно, един от най-добрите му информатори. Всеки път, когато посещавах викария, лорд Уибърлинг успяваше да ме зърне и с огромно удоволствие съобщаваше на баща ми за моето непослушание.

— Така ли е правил? — наклони глава младият мъж, като наблюдаваше своята съпруга изпод полуспуснатите си клепачи.

— И двата диаманта били големи и без дефекти, това специално се подчертава в статията, нали? — попита тя, като се потупваше по брадичката.

— Да.

— Чудя се колко ли струват?

— Кой знае? Може би десетина хиляди лири.

Изражението на Дафни бе олицетворение не невинността.

— Представяш ли си само колко деца биха могли да нахранят.

— Безброй.

— Колко жалко — въздъхна младата жена. — Лорд Уибърлинг е алчен и безчувствен човек. Той най-вероятно ще пръсне парите си в казиното или ще поръча да направят с диамантите пръстени на коравосърдечната си съпруга.

— Страхувам се, че си права — отвърна любимият й, а очите му започнаха да святкат.

Дафни се приближи до скрина и отвори чекмеджето, където стояха вратовръзките на съпруга й. Тя започна да рови из десния му заден край и след малко извади бляскавия сапфир, който бяха скрили там.

— Мислиш ли, че диамантите са по-големи от него? — попита тя, като оглеждаше скъпоценния камък.

— Определено. Няколко пъти по-големи, ако хвалбите на Уибърлинг са поне наполовина верни.

— Може би ще е по-добре да се уверим сами в това, да ги огледаме отблизо.

— Великолепна идея. Пиърс скочи от леглото и се приближи до любимата си. — Знаеш ли, току-що се сетих, че все още не съм използвал красивата черна пелерина, която ми подари за Коледа.

— Вярно. А аз все още не съм привикнала съпруга си да гледа майката на своите деца украсена с маска.