Читать «Изчезналите» онлайн

Крис Муни

Изчезналите

На Джен заради това, че ми показа как, и на Джаксън заради това, че ми обясни защо

„Има кътчета в човешкото сърце, за които още не знаем и в които се настанява мъката, та да си дадем сметка за съществуването им.“

Лиън Блой

„Истинският конфликт не се изразява в сблъсък между правда и кривда. Той е стълкновение между две правди.“

С благодарност

Тази книга не би могла да бъде написана без помощта и професионалните познания на криминалистката Сюзън Флеърти. Тя не само бе така любезна да ме запознае с работата си в Бостънската криминална лаборатория, но с колосално търпение отговори на безброй мои въпроси. Всички грешки в това направление са си моя заслуга.

Благодарности на Джийн Фаръл, който ме улесни страшно много да навляза в рутината на полицейските процедури, както и на Джина Гало. Джордж Дазкевич ми помогна да поразбера едно-друго в областта на компютрите, без при това да се смее прекалено гръмогласно.

Специални благодарности на Денис Лиейн за неуморната подкрепа в течение на годините, съветите и вярната дружба.

Огромна благодарност на колегите писатели и прекрасни приятели Джон Конъли и Грег Хъруиц, които търпеливо четяха многобройните чернови на тази книга, за да предложат съвет и помощ.

И накрая, но не на последно място, благодаря на издателката ми, Маги Грифин, за всичко. Велика си, Магс!

Писането — моето поне — носи повече мъка, отколкото удоволствие. „Изчезналите“ — най-вече.

Следните лица заслужават особено голяма признателност заради техния принос и проявеното спрямо мен търпение: Джен, Ранди Скот, Марк Алвс, Рон и Барбара Кондък, Ричард Марек, Робърт Пепин и Пам Бърнстийн. Мел Бъргър ми помогна да преодолея особено недодяланите пасажи и търпеливо прочете всяка буква от тази книга. Редакторката ми, Емили Бестлър, на свой ред ми даде съвети, които я направиха по-добра. Благодаря ти, Емили, за пословичното търпение.

Трябва да благодаря и на Стивън Кинг заради възхитителната му книга „За писането“, както и на U2 за песните им, най-вече за албума „Как се обезврежда атомна бомба“, който ми вдъхваше сили през дългите месеци писане и преписване.

Книгата в ръцете ви е художествено произведение — всичко в нея е измислица.

I

Мъжът от гората

(1984)

Глава 1

Дарби Маккормик стисва Мелани над лакътя и я въвлича между дърветата, сред които няма помен от пътека. Никой не минава оттук. Интересните места са зад тях, отвъд Шосе номер 86, из пешеходните и колоездачните алеи около езерото Брукпонд.

— Защо ме водиш натам? — пита Мелани.

— Нали ти казах — отвръща Дарби, — изненада.

— Не се притеснявай — обажда се Стейси Стивънс, — ще те върнем в метоха за нула време.

Двайсет минути след това Дарби оставя раницата си на мястото, където със Стейси често идват, за да попушат — оголен склон, цял в бирени кутийки и фасове.

За да не опропасти новите си маркови джинси, Дарби внимателно проверява с длан дали е сухо, преди да седне на земята. Стейси, разбира се, просто тръсва задник до нея. Мърлявщината е неотделима част от нейната природа. Също като тоновете аркансил по миглите, торбестите джинси и блузите с къс ръкав, винаги поне с един размер по-тесни от необходимото, които обаче все не успяват да приглушат усещането за отчаяние, виснало над нея, за да напомня образа на мърлявия, печален персонаж от комиксите, Пигпен.