Читать «Бенедектинска история» онлайн

На Илия Върбенов само тази история му липсваше, да го изкара извън релсите, щото си беше много у̀реден, а и доста зает. То и зимата беше супер, според внучка му Елия; както и това — с д-р Киров…

Не е тайна, че Илия Върбенов през свободното си от домашни задължения време, се занимава с рисование — според кака Нина.

Рисувание — добре! Само, че то те заплесва и… белята готова!

Нея година Илия Върбенов, напук на косовете, си обрал лозето, смлял гроздето, турил му според рецептурника толкова и толкова метабисулфит, докарал го до двайсет и три захарни градуса, минала бурната ферментация, отделил джибрите и дори ги харизал на един Мързел, дето не му се копае, а му се пие — да си прави питиот — второ, редкоч вино.

Видял се малко свободен артист, Илия Върбенов взел да се занимава с рисувание — според кака Нина. То — рисуванието е трудоемка работа и изисква да те погълне изцяло. Докато го поглъщало изцяло, се сменили годишните времена и през прозореца Илия Върбенов видял накамарчен сняг. Не можело да се мърда наникъде, нямало и нужда, но на пръв поглед. На втория поглед се видяло, че никой не контролирал тихата ферментация, а тя вървяла накриво. На полупрофесионален език — виното било тръгнало! Не, че оцетът не върши работа и, че не е ценна подправка, но виното си е друго нещо.

Помня, че обсъждахме въпроса и дори занесох на Илия Върбенов двадесетина пакетчета сода бикарбонат, бъркахме, шуптя и киселото се неутрализира, но за вино вече не ставаше. Трябваше да се вари на ракия. Сняг — голям; път до ракиджийницата нямаше да има още месеци…

Тогава се сетихме за д-р Киров. Преди години беше докторувал при… не е важно, че стават Едни работи… в арабска държава, а там за алкохол режели глави, според Корана. Нашите без пиене не могат — носталгия, самотни: Налейтееей, да пииииемъ, от мъкааа… Варили си тайно ракия, в спалното поме-щение, уж за медицински нужди. Как ли?

Взели голям бидон, напълнили го, без една педя с вода и двайсет и пет на сто захар, турили му един буркан шупнало доматено пюре за мая; там топло, колко му е — ферментирало в съкратени срокове. Измайсторили серпентина от резервна триметрова бакърена (Ф = 6 мм.) спирачна система от линейката и обстановката станала още по-нашенска. Дори приятели от местните атеисти — пиячи търсели и намирали политическо убежище около бидона. Та, беше казал д-р Киров, ако имате нужда, ползвайте опита ни: провесете през дупка един бързовар, замажете с тесто да не фъска и гледайте какво става!

Илия Върбенов, какъвто е о̀правен, провесил бързовара… и тука станала белята. Нали сме по икономиите, след виното доизлял и винената кал. Хората правят от нея чудесна ракия — Каленка, но по Системата на д-р Киров има рискове от загаряне.

Илия Върбенов замазал с тесто, дето казахме — да не фъска, дори завил бидона с одеало, че мазата му е студена. След време прокапало, струйката се засилила — чудесна ракия шурнала, въобще не се пресуквала или да подпиква.

Нямала никаква кисела жилка — била си направо блага! — казали случайно проходящи съседи. Успокоен, Илия Върбенов я оставил на автомат. Текла, що текла качествената стока, материалът намалял, сгъстил се, бързоварът се оказъл в кашата… и колко му е да загори и умирише. Опушена ракия — м’ани я! Срам за майстора! Не, че майсторите от казана, дето са от Смирнов нагоре, не изпадат в такива ситоации, но те си имат чалъми: кога усетят такова нещо, плиснат с канчето вода на чуканите, огънят намалее и коригират каквото трябва… Айде, върви плискай бързовара, още повече — като е на автомат!