Читать «Гневът на Лудия бог» онлайн - страница 5

Зад завесата имаше стена от някакво чуждопланетно дърво. Тялото на жреца я пръсна и влетя в съседното помещение. Миранда за момент погледна кървавата следа и й направи впечатление, че е по-скоро оранжева, а не червена.

Неочакваната мощ на атаката имаше едно предимство — вторият жрец бе съборен на пода от удара с отблъснатото тяло.

Миранда бързо се приближи и установи, че първият е мъртъв, а вторият е загубил съзнание. Огледа се набързо, да не би някой да е убегнал на сетивата й, но в крайна сметка беше сама, с един труп и един потенциален пленник.

Най-сетне имаше пълна видимост към целия затвор. Сферата беше с диаметър стотина стъпки, преградена на помещения с дървени стени и завеси. Имаше два нара, маса с пособия за писане, още една от странните каменни лампи и сандък. Подът беше покрит с вълнена черга. Миранда се огледа и видя цял куп непознати предмети. Това, което й убягваше, беше средството за транспортиране между света на дасатите и Келеуан. Очакваше нещо обемно, от типа на цуранските машини за разломи или поне някакъв пиедестал, на който да се стъпва, но не успя да открие нещо очевидно.

Беше ядосана и усети, че започва да кипва. Как смееха тези същества да нахлуват в света й и да го нападат? Миранда имаше избухлив характер, наследство от майка й. Цял живот се стараеше да го контролира, но когато избухнеше, единственият избор на близките й беше да я оставят на мира.

На пода се бе разпиляла купчина пергаменти и Миранда набързо събра цял наръч. Какво ли беше написано на чуждоземния език? Може би нещо, което да хвърли светлина върху предстоящите събития?

Чу стон и видя как поваленият жрец помръдва. Без да се колебае, пристъпи напред и го изрита с все сила в челюстта.

— Проклятие! — главата на дасата беше като гранит. За момент си помисли, че си е счупила крака. Коленичи, хвана пергаментите с лявата си ръка и го стисна за яката с дясната. — Ти идваш с мен!

Затвори очи и насочи вниманието си към стената на сферата. Опитваше се да усети енергийните потоци, сякаш настройваше струните на музикален инструмент.

Когато прецени, че е готова, се прехвърли. За момент тялото й сякаш бе разкъсано от кипящата енергия и тя изпищя. Все едно по нервите й бе потекъл лед. Когато се осъзна, видя, че е коленичила в тревата на хълма. Беше сутрин, което неизвестно защо я изненада. Всичко я болеше и дори й беше трудно да диша.

Очевидно тялото й се съпротивляваше на завръщането си в естествената си среда. Миранда не знаеше какво са й направили дасатите, за да може да живее при техните условия, но обратният процес явно щеше да е изпълнен с агония.

Жрецът бе оцелял при прехвърлянето. Миранда го стисна за рамото, сякаш само това й пречеше да загуби съзнание. След момент болката отслабна и тялото й започна да се адаптира. Тя си пое дълбоко дъх, отвори очи, но след миг отново стисна клепачи.

— Това не е добре…

Стисна зъби и се пренесе в Събранието. В помещението имаше двама магьосници и тя пусна пленника си в краката им.