Читать «Изнудването» онлайн - страница 8
Джон Гришам
— Тръгвам си. Разговорът свърши. Изключете диктофона.
Никой не посегна към устройството. Кайл го изгледа, наведе се и рече с отчетлив глас:
— Говори Кайл Макавой. Часът е двайсет и петдесет. Няма да кажа нищо повече. Не съм правил никакви изявления до момента. Излизам от „Бъстърс Дели“.
Кайл стана и почти се измъкна от сепарето, когато Плант изтърси:
— Той разполага с видеозаписа.
Един мощен ритник в слабините едва ли щеше да има същия ефект. Кайл се хвана за червената облегалка. Стори му се, че ще припадне. Седна бавно, взе някаква пластмасова чаша и отпи голяма глътка вода. Устните и езикът му бяха пресъхнали и течността не помогна особено.
Видеозаписът. Говореше се, че някой от пияните младежи, присъствали на партито, е направил запис с телефона си. Заснел как момичето лежи голо на канапето, неспособно да помръдне заради изпития алкохол. На записа се виждали няколко студенти от братството „Бета“, струпани около момичето. Някои вече били голи, други се събличали. Кайл си спомняше смътно сцената, но не бе гледал филма. В „Бета“ се говореше, че той е унищожен. Ченгетата в Питсбърг напразно се бяха опитали да го открият. Записът бе изчезнал и бе потънал в забрава, дълбоко сред тайните на братството.
Плант и Гинярд отново облегнаха лакти на масата. Два чифта очи се втренчиха в Кайл, без да премигват.
— Кой видеозапис? — успя да попита Кайл, но гласът му прозвуча така слабо и неубедително, че самият той не си повярва.
— Онзи, който сте скрили от полицията — каза Плант, като едва помръдна устни. — Онзи, който ви показва на местопрестъплението. И ще унищожи живота ви, защото ще ви изпрати на топло за двайсет години.
Аха, този запис.
— Не знам за какво говорите — отвърна Кайл и отпи още вода. Усети внезапен прилив на гадене и му се стори, че ще повърне.
— Напротив — заяви Гинярд.
— Гледали ли сте го? — попита Кайл.
Двамата кимнаха.
— Значи сте видели, че не съм докоснал момичето.
— Може би. Но сте присъствали — каза Гинярд. — Което ви прави съучастник.
Кайл затвори очи и разтри слепоочията си, за да спре гаденето. Момичето беше дива купонджийка и прекарваше повече време в къщата на братството, отколкото в студентската си стая. Беше истинска парти машина с неограничен достъп до сметките на баща си. Повечето студенти от братството бяха преспали с нея. Когато ги обвини в изнасилване, те веднага потулиха случката и изградиха около себе си непробиваема стена, отричайки твърдо каквато и да е вина. Ченгетата се отказаха, тъй като твърденията й звучаха твърде противоречиво. Не последваха обвинения. По-късно тя напусна „Дюкейн“ и за радост на всички изчезна. Най-голямото чудо в тази грозна история беше фактът, че остана скрита. Никой не пострада.
— Обвинението е насочено срещу вас и още трима души — продължи Гинярд.