Читать «Криожега» онлайн - страница 202

Бяха изнесли масата да обядват под едно дърво — мама, Джин, Мина, консул Ворлинкин и леля Лорна, която бяха поканили да посети съживената си сестра. Когато разбра, че ще идва леля му, Джин изпадна в краткотрайна паника, но понеже нейното желание да го прибере под крилото си беше точно толкова голямо, колкото неговото да се върне там, накрая двамата незнайно как се бяха озовали от една и съща страна на барикадата. Въпреки това леля му не пропусна шанса да го сгълчи, че е избягал. И за двата пъти.

— Права е, Джин — подкрепи я майка му. — Даваш ли си сметка какви тревоги си им причинил? Не са знаели къде си, нито дали си жив дори.

— Но ако не бях избягал — каза Джин, — никога нямаше да срещна Майлс-сан. И мама още щеше да е замразена.

При вида на смущението, изопнало лицето на леля Лорна, Ворлинкин-сан се усмихна.

— Необорима логика, струва ми се. — Беше свалил горната си дреха и седеше по риза, облегнат на стола си и по-спокоен, отколкото Джин помнеше да го е виждал някога. Но пък през повечето време Ворлинкин вървеше по петите на Майлс-сан, а Майлс-сан си имаше начин да държи хората на нокти.

Майлс-сан и гвардеец Роик си бяха заминали вчера — да хванат орбитална совалка и оттам да се качат на скоков кораб за Ескобар, а после, както им беше обяснил консул Ворлинкин с помощта на карта на възлените проходи, да се прехвърлят на кораб за планетите Сергияр и Комар, а накрая да потеглят към Бараяр, където беше истинският дом на Майлс-сан. Онзи с децата и понитата, предположи Джин. Въпреки постоянната процесия от адвокати, полицаи и журналисти, които щъкаха из консулството, да не говорим за постоянното присъствие на Джин, Мина и майка им, а и нашествието на роднини сега, Джин трябваше да признае, че след заминаването на малкия мъж в къщата е станало доста по-спокойно. В началото всичко това му се струваше адски вълнуващо, но после откри, че спокойствието му се отразява изненадващо добре. Пък и парадът от посетители протичаше под строгия надзор на консула в неговото най-официално и внушаващо страхопочитание качество, също бараярско и високо, а и никой не се беше опитал да отведе отново майка им.

Мина беше влязла вътре да иде до тоалетната, но сега задната врата на къщата се отвори със замах и Мина изхвърча на бегом с позната кутия в ръце. Лейтенант Йоханес я следваше на благоразумно разстояние и тъкмо казваше:

— Мисля, че ще е много по-щастлива, ако я върнете в естествената й среда.

— Джин! Мамо! — развика се Мина. — Вижте! Всички бебета на госпожа Мурасаки са се излюпили!

Майка им отвърна храбро:

— Това е много хубаво, миличка. — За разлика от нея, леля Лорна примижа болезнено и се въздържа от коментар. Мама погледна през прозрачния капак и добави едва-едва: — Мили боже, наистина много бебета! Може би е време да ги преместим в по-голяма къща.