Читать «Радост» онлайн - страница 8

Райърсън обви чашата с големите си длани и се загледа в огъня.

— Точно така. Веднага щом се изсуша. Оценявам вашето гостоприемство, Вирджиния — Елизабет. Освен това оценявам и факта, че не изпадате в истерия, заради това, което сторих на сестра ви.

— Да не сте сторил нещо на сестра ми?

Райърсън долови в думите подтекста и хвърли на домакинята изпитателен, страничен поглед.

— Не — безизразно рече той. — Това трябваше да бъде нашият знаменателен уикенд. Факт е, че не бяхме стигали до леглото, преди случилото се да подейства като предупреждение, предполагам.

Тя го погледна смутено.

— Не разбирам.

Той направи гримаса.

— Ще кажа само, че, след като цял месец не се случва нищо, освен няколко безинтересни целувки за лека нощ, човек започва да си мисли, че голямата страст никога няма да го навести.

— Не исках да кажа това. Разбира се, че не е моя работа.

— Забравете за това. — Райърсън леко се усмихна на смущението й. — Отварям дума, защото искам да ви уверя, че ние със сестра ви не сме толкова обвързани, въпреки големите планове за уикенда. Признавам, че грешката е моя.

— Ваша? — повтори тя като ехо и се втренчи в него с изумление.

На лицето на Райърсън отново се появи усмивка и отново изчезна. Помисли си, че Вирджиния — Елизабет подхождаше на егото му. По погледа й познаваше, че тя недоумяваше как той би могъл да има проблеми в леглото. Егото му можеше и да няма нужда от ласкателства, за да оцелее, но станеше ли обект на такова внимание то умееше да му се наслади.

— Така и не се наканих да я вкарам в леглото — откровено рече той. — Всеки път, когато се прибирахме у дома след среща, или в ушите ми гърмеше силна рок музика, или бях изтощен от опитите си да й партнирам достойно на дансинга. Та аз съм почти на четирийсет, не съм на двайсет и пет. Вече не купонясвам до два през нощта и после не се опитвам да впечатля някоя жена в леглото.

— Но този уикенд щяхте да излезете двамата?

— Смятам, че идеята беше последен отчаян опит от страна и на двама ни да вдъхнем живец на една едва ли не безсмъртна любовна връзка. Осъзнах, че не си струваше усилията и тъкмо се готвех да й го кажа, когато пристигна фамозната й бележка.

— Не точно вълнуваща романтична история.

Райърсън я погледна.

— През цялото време е било грешка. Но сега всичко свърши. Мога да се отпусна. — Той отново отпи от доброто шотландско уиски и се потопи в успокояващата музика, която проникваше в цялото му същество, докато топлината от камината го обгръщаше. Точно от това имаше нужда, точно за това си мечтаеше цяла вечер. Докато изпитваше наслада от кехлибареното уиски, си помисли, че Вирджиния — Елизабет подхождаше на името си. Висока, достолепна и удивително зряла. С изключително спокойствие приемаше неочакваното му пристигане и новините за изчезването на сестра си. Жена с разум и интелигентност, помисли си той. Нямаше нищо общо с лекомислената и плиткоумната своя сестра. Човек наистина можеше да води разговор с Вирджиния — Елизабет, в истинския смисъл.

Седнала на отсрещния край на дивана, тя създаваше уют и комфорт. Той си помисли, че в доста отношения Вирджиния — Елизабет беше една приятна жена.