Читать «В земята пламък се крие» онлайн - страница 9
Рассел Киркпатрик
— На мен не ми трябва почивка — каза Лийт.
— Хайде тогава!
Преди Лийт да се изправи от канапето, Фемандерак бе нарамил арфата и изчакваше на прага.
На площадката над стълбите ги спря долетял глас.
— Къде отивате?
— До пазара — отговори Лийт. — Фемандерак там свири на арфа.
— О! — гласът на фермера звучеше напрегнат и изтощен. — Нещо против да дойда и аз?
— Напротив! — жизнерадостно отвърна философът.
— Ами ние? — долетяха питания от другите стаи.
— Разбира се! — каза им Фемандерак, смеейки се.
— Дотук с отдиха на Компанията — проръмжа Кърр.
Накрая в квартирата им остана само Перду, натоварен със задачата да наглежда пленника им. Всички останали подириха разтуха сред шарените сергии на тържището.
Пазарът, един от шестнадесетте в града — по един за всяко кралство, казваха, макар числото да бе просто съвпадение — заемаше широкото пространство между три тесни улици и една широка алея. Продавачите бяха разпънали сергии в кръг. Там те предлагаха стоките си; вариращи от необходими благини като храна и дрехи до фриволни и дори опасни продукти. В центъра се помещаваха различни забави. По-професионалните от тях бяха спонсорирани от собствениците на сергии, които плащаха на изпълнителите с надеждата, че номерата им ще привлекат повече клиенти. Останалите изкарваха насъщния с монетите от случайни зяпачи. Получилата се какофония инструърци и посетители се завихряше в море от цвят, добре наблюдавано от някой покрив, но най-добре усетено на място.
— Стойте заедно! — посъветва ги Фемандерак. — И дръжте ръце в джобовете! Не купувайте нищо, защото аз мога да го взема на по-ниска цена.
— Защо да си държим ръцете в джобовете? — пожела да узнае Индретт. С широко разтворени очи, тя се взираше в невъобразимите наслади, макар че беше родом от Раммр. Малцина от тях си бяха представяли, че Великият град ще изглежда така.
— Професионални джебчии. По-трудно е да се открадне от джоб, в който има ръка. Ако отслабиш бдителността си, ще задигнат всичко, което не е вързано за теб. За най-добрите от тях се разказват истории. Някои пътници са губили долните си ризи, осъзнавайки липсата едва в края на деня.
Лийт бе започнал да разпознава пламъчето в очите на Фемандерак, съпътстващо тези истории, но само един или двама от останалите погледнаха към високия мъж със съмнение.
Компанията прекара близо час опивайки се в гледките, звуците и ароматите на този — ако не най-голям, то поне най-ярък — пазар в Инструър. Видяха риби, уловени в реката край града — и риби от морето на два дни път западно от града. По-големи и по-разнообразни от всичко, уловено в по-студените води на севера, огромни змиорки и ракоподобни животни, с червени тела и огромни щипки, очакваха купувачи. Можеше да се пазари всякаква храна, при това евтино, ако човек умееше изкуството да се договаря. Плодове във всякаква форма и цвят, най-разнообразни зеленчуци, меса и добитък, събрани от шестнадесетте кралства. Амбулантни търговци продаваха украшения за китките, глезените, врата, ушите и изобщо за всяка стърчаща част на тялото. Компанията крачеше сред тълпи, които аплодираха жонглирането и акробатиките на група мъже от сухия север, екзотичните танци на млади жени — вероятно местни, прецени Индретт, чиито разгорещеност и оскъдно облекло привличаха значителни тълпи, министрели — сами или на групици, изпълняващи непознати песни. Един от по-настойчивите продавачи се опита да им предложи детски обувки, като ентусиазмът му не угасваше дори и при изтъкването, че с тях деца няма. Усмири се единствено когато се съгласиха да купят лакомства за четири фрети и определено аматьорска картина на планински пейзаж. Изживяването поглъщаше, развълнуваше и тревожеше селяните от Лулеа и техните приятели, не им оставяше време дори да си поемат дъх и скоро потънаха сред вълнуващия хаос.
