Читать «Птицата убийца» онлайн - страница 8

Инстинктивно тя отиде до рояла пред високия прозорец, който гледаше към задния двор. Вдигна капака и безшумно докосна клавишите, и в ума си видя пръстите на Раф, къси, но енергични и целенасочени като притежателя си, да свирят проста мелодийка, докато той ревеше насърчително.

С обичайната си смесица от арогантност, упорита работа и бърз ум Раф се беше научил да свири на пиано, за да може да й акомпанира при упражненията й с челото.

— Щом аз мога да се науча да свиря проклетата пиеса ей така, най-малкото, което можеш да направиш ти, е да научиш своята част! — ръмжеше.

И тя го беше направила благодарение на него. Едва ли щеше да влезе в Кралския музикален колеж без неговите насърчения и решимост. Дължеше му много.

На този мръсник.

Затвори капака на рояла с глух звук и започна да търси. Освен в библиотеката нямаше много места, където да скриеш нещо, но тя все пак ги прегледа.

Е, не беше тук. Всъщност не беше и очаквала да го открие в гостната.

Кабинетът на Раф беше най-вероятното място. Високи двойни врати свързваха двете стаи. На панихидата на Кърстен те бяха широко отворени. Сега не бяха. Сам още стискаше подгизналия от кръв шал в дясната си ръка, така че отвори с лявата. Едва доловима промяна във въздуха отбеляза преминаването между двете стаи — восъкът за полиране на мебелите и тежкият аромат на лилиумите отстъпиха пред мириса на кожа и на намека за пури. Тази стая не беше за външни хора, беше лична и силно мъжествена.

Тук имаше предостатъчно скривалища. Сам остави фенерчето, запали лампата и бързо претърси облицованото с кожа бюро, но безуспешно. Стените бяха покрити с рафтове с книги и шкафове. Щеше да е лесна работа да мушнеш тетрадка с размер А4 със светлосиня кожена подвързия, каквито Кърстен винаги използваше, на някоя от полиците. Случайният наблюдател не би я забелязал.

Щеше да й се наложи да претърси рафтовете методично, сантиметър по сантиметър. Реши да започне от най-горния вляво. Избута библиотечната стълба по пода и започна бавно да прокарва пръст по гръбчетата на книгите на най-горния рафт. Беше стигнала до втората част на третия рафт, когато изведнъж спря. Застина.

Всеки нерв в тялото й звънтеше от напрежение, докато се вслушваше, за да различи новите звуци. Не беше трафик. Гласове.

Гласове отвън, приближаваха се. Входната врата се отвори. Приглушен смях.

Тя потръпна. Раф? Но нали беше казал, че отива в Бейзъл да се види с клиент? Да не би да беше отменил пътуването? Да не би да си беше променил решението и да си идваше по-рано?

Женски глас, мек и дрезгав. Сам тихо изруга. Би познала този глас навсякъде — Лола. Господи! Проклетата тъпа Лола се появяваше винаги точно когато не ти трябва. Какво правеше тук сега? Сам мислеше, че е заминала за Бейзъл с Раф.

С Лола имаше някакъв мъж. Може пък Сам да беше объркала датите и те всъщност да не бяха заминали за уикенда. Раф и новата му приятелка бяха ходили някъде вечерта и сега…

Не беше Раф обаче. Гласът беше мъжки, но беше по-тънък, тенор, а не богатият баритон на Раф. Глас, който Сам не познаваше.