Читать «Зъбите на тигъра» онлайн - страница 9

Карузо знаеше, че той беше някъде там. Доминик Карузо беше млад агент, няма и година, откакто беше изкарал школата в Куантико, но това беше вече втората му оперативна задача. Неженените агенти от ФБР имаха толкова право да избират задачите си, колкото врабчето по време на ураган. Първото му участие в акция беше в Нюарк, Ню Джърси, но Алабама му допадаше повече. Тук времето често беше твърде лошо, но не беше фрашкано с хора, както в онзи мръсен град. Сега задачата му беше да патрулира района западно от Джорджтаун, да наблюдава и да чака отнякъде да изскочи по-съществена информация. Още нямаш достатъчно опит в разпитването на хората. За добиване на това умение бяха нужни години, макар Карузо да се считаше за достатъчно умен, а и в колежа беше завършил психология.

Оглеждай се за кола с малко момиченце в нея, каза си той, което не е на предната седалка. Така би могла да гледа по-добре навън и да махне за помощ… Ами! Престъпникът сигурно я е завързал, сложил й е белезници и й е запушил устата. Някое малко момиченце, безпомощно и ужасено. Тази мисъл го накара да стисне силно волана. Радиото изпука.

— От базата в Бирмингам до всички седморки. Докладваха ни, че заподозреният „7“ може би кара сервизен микробус, вероятно форд, бял на цвят, малко мръсен, с алабамски регистрационни номера. Ако забележите подобна кола, обадете се и ще накараме местната полиция да го провери.

Което означаваше: не пали своята сигнална светлина и не го спирай, освен ако не е крайно наложително, помисли си Карузо. Беше време да обмисли ситуацията.

Ако аз бях на негово място, къде бих…? Карузо намали скоростта. Каза си… някое място, до което лесно може да се стигне по шосе. Не главно шосе, а добър второстепенен път, който отива към нещо по-уединено, в което може лесно да се влезе и да се излезе. Място, където съседите няма да видят или да чуят какво се кани да извърши…

Той взе микрофона.

— Карузо до базата в Бирмингам.

— Да, Доминик — отговори дежурният агент. Радиовръзката на ФБР беше засекретена и не можеше да се подслушва от никой, който не разполагаше с добър разшифровчик.

— Относно този бял микробус. Колко солидна е информацията?

— Една възрастна жена твърди, че когато излязла да си вземе вестника, видяла малко момиченце с такова описание да разговаря с човек, застанал до бял микробус. Вероятният субект е бял, на неопределена възраст. Няма друго описание. Не е много, Дом, но това е всичко, с което разполагаме — каза специален агент Сенди Елис.

— Колко са регистрираните педофили в района? — зададе следващият въпрос Карузо.

— Според компютъра са общо деветнадесет. Изпратили сме хора да разговарят с всичките. Това е, мой човек.

— Разбрано, Сенди. Край.

Продължи да кара и да се оглежда. Запита се дали всичко това прилича на преживяното от брат му Брайън, когато е преследвал сам врага в Афганистан… Започна да търси отклоняващи се от главното шосе черни пътища, особено такива, по които личаха пресни следи от автомобилни гуми.