Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 16

— Ти ли ще караш самолета? — попита Райън.

— Джак, едно добро нещо в тази проклета работа е, че мога отново да летя. — Джексън беше настоял да му дадат един самолет VC-20B, който най-често беше пилотиран от него при официалните му пътувания из страната и бе известен с кодовото наименование „Еър форс две“. За пред медиите това беше много добре, а също и най-добрата терапия за един летец, който тъгуваше по изтребителя си, въпреки че беше доста досадно за самия екипаж на вицепрезидентския самолет — Нали трябва да ходя по местата, където на теб самия не ти се ще — добави той и намигна.

— Това е единственият начин, чрез който можах да ти изкарам по-висока заплатата, Роби. При това не лоша — припомни той на приятеля си.

— Да, но не ми плащаш пилотското възнаграждение — отвърна вицеадмиралът от запаса Р. Дж. Джексън. Той спря при вратата и се обърна. — Какво говори това нападение за обстановката в Русия?

Джак сви рамене.

— Не говори добре. Изглежда, че те просто не напредват.

— Вероятно си прав — съгласи се вицепрезидентът. — Проблемът е как, по дяволите, да им помогнем?

— И аз все още не знам — призна Джак — За самите нас се задават достатъчно много потенциални икономически проблеми сега, когато нещата в Азия все повече не вървят.

— Трябва да се науча да се оправям в тези икономически каши — призна Роби.

— Поговори с Джордж Уинстън — предложи Райън. — Не е чак толкова трудно, но ще трябва да се научиш да говориш друг език. Основни капитали, производни функции и тем подобни. Джордж ги знае добре тези работи.

Джексън кимна.

— Взех си бележка, сър.

— Сър? Това пък откъде ти дойде наум, Роби?

— Все пак ти си главнокомандващ, о, велики човече — отвърна му с усмивка Роби с акцента си от долното течение на Мисисипи. — Аз съм само твой заместник, което означава, че за мен остават досадните подробности.

— Все едно, че си на опреснителен курс, Роб, и благодари на Бога, че имаш възможност да се учиш по най-лесния начин. С мен нещата изобщо не бяха така…

— Спомням си, Джак. Нали и аз бях тогава тук, забрави ли? Ти се справи отлично. Защо мислиш, че ти позволих да убиеш кариерата ми?

— Искаш да кажеш, че не си го направил заради хубавата къща и личните шофьори?

Вицепрезидентът поклати глава.

— Не бих могъл да кажа „не“, когато президентът ме помоли, дори да е такъв пуяк като теб. До скоро, приятел.

— Ще се видим на обяд, Роби — каза Джак, когато вратата се затваряше.

— Господин президент, на трета линия директор Фоли — чу той глас в микрофона.

Джак вдигна слушалката на засекретения телефон и натисна съответния бутон.

— Добро утро, Ед.

— Здравей, Джак, имаме още новини от Москва.

— Как ги получихме? — попита първо Джак, за да се подготви за информацията, която щеше да получи.

— Чрез засичане — отвърна директорът на Централното разузнавателно управление, имайки предвид, че информацията е достоверна. Комуникационното разузнаване беше най-достоверно, защото обикновено хората рядко лъжат по радиостанциите и телефоните. — Изглежда, че там отдават голямо значение на случая, а милиционерите си говорят съвсем свободно по радиостанциите.