Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 13

— Разбрано — Гудли си взе бележка. — Друго?

Гудли обърна страницата.

— Индонезия извършва военноморски маневри, които се следят с интерес от австралийците… — Бен продължи още двадесет минути със сутрешния брифинг, който се отнасяше повече до политически, отколкото до военни въпроси, защото през последните години съветникът по националната сигурност се занимаваше главно с това. Дори международната търговия с оръжие се беше свила дотам, че много страни се отнасяха към военнопромишления си комплекс като към бутик, вместо като инструмент на държавна политика.

— Значи днес световните работи са наред — обобщи президентът.

— Като изключим случая в Москва, изглежда, че е така, сър.

Съветникът по националната сигурност си тръгна, а Райън погледна програмата си за деня. Както обикновено, имаше много малко свободно време. Почти единствените моменти от графика му за деня, през които оставаше сам в кабинета, бяха, когато трябваше да прочете предварителните бележки, приготвени му за предстоящите срещи и съвещания. Много от тях бяха насрочени буквално преди седмици. Той свали очилата си за четене — мразеше ги, потърка очи, усещайки вече как сутрешното главоболие щеше да настъпи след около половин час. Бързият преглед на графика показа, че днес нямаше да има по-забавни моменти. Нямаше да приема скаути от отряда на „Орлите“ от щата Уайоминг, някой нов световен шампион или госпожица Чушкодомат от Величествената долина в Калифорния, за да се поразсмее. Не. Днес през целия ден го чакаше работа.

— Мамка му — помисли си той.

Всъщност президентството беше поредица от взаимноизключващи се противоречия. Най-могъщият човек на света не можеше да използва мощта си освен при най-трудни обстоятелства, като от него се очакваше да ги избягва, вместо да действа. На практика президентството трябваше да преговаря с Конгреса повече от всеки друг, а това беше процес, за който Райън не беше подходящ, докато шефът на канцеларията му Арнолд ван Дам не му дадеше зелена светлина. За щастие Арни водеше сам по-голямата част от преговорите, а след това идваше в Овалния кабинет, за да каже на президента какво е решението му (т.е. това на Райън) или каква позиция трябва да отстоява по даден въпрос, така че той (т.е. Ван Дам) да може да направи декларация за пресата или изявление в залата за пресконференции. Райън предполагаше, че през повечето време адвокатът се отнася така към своя клиент. Грижейки се за неговите интереси, той не му казва какви са те, докато решението не е взето. Арни разправяше навсякъде, че президентът трябва да бъде предпазван от директни преговори с когото и да било — особено пък с Конгреса. А Джак му напомняше, че има сравнително кротък Конгрес. Как ли се чувстват президентите, които си имат работа с непокорни конгресмени?