Читать «Борсови игри» онлайн - страница 3

Огледах се. Май се налагаше да обсъдя въпроса с Джеф Ричардс, Той беше заместник на Хамилтън и отговаряше за стратегическите разчети, които фирмата правеше по отношение на наличните пари и лихвените проценти, но пък беше привърженик на цялостния икономически анализ. Сделките с нова емисия изобщо не бяха неговата стихия. Хвърлих поглед към бюрото му. Прехвърляше в компютъра данни от някаква статистическа брошура. Най-добре беше изобщо да не го закачам.

Освен Карън, единственият човек в офиса беше Деби Чейтър. Съвсем доскоро се бе занимавала с управлението на фондовете, доверени на фирмата. Работеше в този ресор едва от два месеца и опитът й беше по-малък дори и от моя. Но имаше остър ум и аз често обсъждах идеите си с нея. Работеше на съседното бюро и от известно време наблюдаваше с явен интерес развитието на нещата.

Изгледах я разсеяно. Търсех решение.

— Не знам какъв ти е проблемът, но самоубийството не е изход — каза тя. — Имаш вид на човек, готов всеки момент да се хвърли през прозореца.

Широкото й лице разцъфна в усмивка.

— Само разсъждавах — усмихнах й се и аз. Обясних й накратко какво ми беше съобщил Кеш за новия шведски заем. Казах й и за липсата на ентусиазъм у конкурентите.

Деби слушаше внимателно и след краткотрайно размишление заяви:

— Е, щом Кеш я харесва, аз не искам да имам нищо общо с нея. — Подхвърли ми един брой на „Мейл“. — Ако наистина имаш желание да профукаш парите на клиентите ни, защо не го направиш с нещо по-безопасно, от рода на четири цяло и тридесет стотни процентния доход от „Кемптън Парк“?

Захвърлих вестника в кошчето.

— Сериозно ти казвам, мисля, че от този храст може да изскочи заек.

— Сериозно ти казвам, щом е замесен Кеш, забрави за всякакви зайци.

— Ако Хамилтън беше тук, сигурен съм, че щеше да се намеси.

— Е, попитай го. Трябва вече да се е прибрал в хотела си.

Беше права. Хамилтън беше прекарал деня в Токио на разговори с някои от институциите, чиито пари управляваше нашата фирма. Трябваше вече да е приключил.

Обърнах се към Карън.

— Свържи ме с Хамилтън. Мисля, че е в „Империал“. Само побързай, моля те.

Имах на разположение още няколко минути. Една от тях беше потребна на Карън да открие Хамилтън в хотела му.

— Здравей, Хамилтън. Прощавай, че ти развалям вечерта — казах аз.

— О, ни най-малко. Тъкмо дочитах някои поотложени неща. И какво ли толкова се притеснявам! Тия така наречени проучвания са пълна идиотщина. Какво става при вас?

Разказах му в общи линии за сделката и повторих отрицателния коментар на Дейвид, Клер и останалите, накрая му предадох и онова, което Кеш ми беше съобщил за японците.

Последва неколкосекундна пауза, после спокойният внимателен глас на Хамилтън ми подейства също като добро малцово уиски.