Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 53

Междувременно неговото собствено образование бързо напредваше. През това лято яде за първи път салата с поливка от лимон и олио, а на закуска — кисело мляко — славен продукт, за който знаеше от една книга за Джеймс Бонд. Готвенето на притиснатия му от задачи баща и режима от пайове и пържени картофки през студентските му години трудно биха го подготвили за странните зеленчуци — патладжаните, зелените и червените чушки, тиквичките и сладкия грах, които редовно му се сервираха. Бе учуден, дори леко объркан, когато при първото му посещение Вайълет му поднесе най-напред купа с недоуврял грах. Трябваше да преодолее известно отвращение, не толкова към вкуса, колкото към лошата слава на чесъна. Рут не можа да спре да се смее в продължение на няколко минути, докато накрая не й се наложи да излезе от стаята, когато той нарече франзелата „кроасан“. Още в началото впечатли всички в семейство Понтинг, когато заяви, че никога не е ходил в чужбина, с изключение на Шотландия, където е изкачвал планините Мънро на полуостров Кнойдарт. За първи път в живота си опита мюсли, маслини, пресен чер пипер, хляб без масло, аншоа, недопечено агнешко, сирене, различно от чедър, гювеч, френски колбаси, френска рибена чорба, цели ястия без картофи и най-странното от всичко — някаква розова рибена паста — тарама салата. Вкусът на много от тези неща бе леко отблъскващ и те по някакъв неопределен начин си приличаха едно с друго, но той бе твърдо решен да покаже известна изтънченост. Макар че понякога, ако ядеше прекалено бързо, дори му се повдигаше.

Някои от новостите, към които бързо се пристрасти, бяха прясно смляното филтър кафе, портокаловият сок на закуска, патешко конфи, пресни смокини. Не си даваше сметка колко особено бе семейство Понтинг — преподавателка от Оксфорд, женена за успешен бизнесмен, като при това Вайълет, която бе някогашна приятелка на модната авторка на готварски книги Елизабет Дейвид, успяваше да съчетава поддържането на домакинство на гребена на кулинарната революция с четенето на лекции пред студенти за монадите и категоричния императив. Едуард поглъщаше тези домашни обстоятелства, без да осъзнава екзотичния им разкош. Приемаше, че животът на оксфордските преподаватели поначало е такъв и за нищо на света не искаше да се покаже впечатлен.

Всъщност бе запленен, живееше като насън. През онова топло лято желанието, което изпитваше към Флорънс, бе неделимо от декора — огромните бели стаи и безпрашните дъсчени подове, затопляни от слънчевата светлина, хладният зелен въздух на обраслата градина, който нахлуваше в къщата през отворените прозорци, уханните цветове на Северен Оксфорд, масите в библиотеката, отрупани с нови книги с дебели корици, последните произведения на Айрис Мърдок (тя бе приятелка на Вайълет), на Набоков, на Ангъс Уилсън и първата му среща със стереограмофона. Една сутрин Флорънс му показа откритите, бляскави оранжеви електронни лампи на усилвателя, които се подаваха от една елегантна сива кутия, и високите до кръста му високоговорители и му пусна убийствено силно симфонията „Хафнер“ на Моцарт. Началният октавен скок го порази с дръзновената си яснота — пред него изведнъж се разкри целият оркестър, при което той размаха юмрук и извика, че я обича, без да се интересува кой може да го чуе. Казваше го за първи път в живота си — на нея или на когото и да било друг. Тя му върна с гримаса същите думи и се засмя, възхитена, че най-после го е видяла развълнуван от класическо музикално произведение. Той прекоси стаята и се опита да танцува с нея, но музиката запрепуска и се разбуни и те набързо спряха, прегърнати и погълнати от водовъртежа й.