Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 46

За да ознаменува повторното им събиране, той наведе глава и я целуна, като езикът му едва докосна върха на нейния, и тя отново му бе благодарна. Отбелязвайки тишината в бара долу — нямаше радио, нито пък разговори, те си прошепнаха „обичам те“. Изричането, макар и тихо, на неувяхващия израз, който ги свързваше и наистина доказваше, че интересите им са едни и същи, й действаше успокоително. Мислеше си, че все пак ще успее да издържи и да събере сили, за да се престори убедително, и че по-нататък тревогите й постепенно ще намаляват все повече и повече с придобития опит, докато не се научи наистина да получава и да дарява удоволствие. Той нямаше нужда да знае за това, поне докато тя не му го кажеше с топлотата на новата си увереност — като смешна история от миналото, когато е била невежо и окаяно в глупавите си страхове момиче. Дори сега вече нямаше нищо против той да пипа гърдите й, а преди време би се отдръпнала с ужас. Имаше някаква надежда и при тази мисъл тя се притисна до гърдите му. Реши, че е останал с риза, понеже презервативите са в горния му джоб, та да му е по-лесно. Ръката му се движеше по цялото й тяло и отново вдигаше края на полата й нагоре към кръста. Той никога не говореше за момичетата, с които се е любил, но тя не се съмняваше в богатството на опита му. Почувства как летният въздух, който струеше от отворения прозорец, погъделичка космите на пубиса й. Отдавна вече бе навлязла в нова територия и бе отишла твърде надалеч, за да се връща назад.

Флорънс никога не бе мислила, че встъпителните ласки преди любенето ще протекат в няма показност, в такова интензивно и зорко мълчание. Ала какво би могла самата тя да каже извън двете очевидни думи, което да не прозвучи неистинско и смешно? И понеже той не говореше, тя си мислеше, че така е прието. Иначе предпочиташе да си шепнат мили глупости, както когато лежаха напълно облечени и си пилееха времето през онези следобеди в стаята й в Северен Оксфорд. Имаше нужда да го усеща близо до себе си, за да потиска демона на паниката, за която знаеше, че е готова да я помете. За да не се чувства самотна, трябваше да е сигурна, че той е с нея, че е на нейна страна и няма да я използва, че е неин приятел, че е мил и нежен. В противен случай всичко можеше да се обърка. Само той можеше да й даде тази сигурност отвъд любовта. Флорънс знаеше, че това изцяло зависи от него, затова накрая не можа да се сдържи и изрече нещо напълно нелепо: