Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 42

По това време, в зимната делнична вечер Сохо едвам се събуждаше за живот. Пъбовете бяха пълни, но клубовете все още не бяха отворени и по тротоарите нямаше навалица. Веднага забелязаха двойката, която идваше към тях по Олд Комптън Стрийт. Бяха рокери — двайсет и няколко годишен едър момък с дълги бакенбарди, надупчено с капси кожено яке, тесни джинси и пълничката му приятелка, облечена по същия начин, която го държеше подръка. Както минаваха край тях, мъжът изви ръка и без да забавя крачка, нанесе силен удар с длан в тила на Матър, от което той се олюля и очилата му в стил Бъди Холи отхвърчаха на улицата. Това бе акт на безцеремонно пренебрежение към ръста на Матър и ученолюбивия му вид или към факта, че приличаше на евреин и беше евреин. Вероятно целеше да впечатли или да развесели момичето. Едуард не отдели време да мисли над това. Докато крачеше след двойката, чу как Харолд извика нещо като „не“ или „недей“, ала това бе тъкмо една от настойчивите молби, за които в момента беше глух. Отново онзи сън. Би му било трудно да опише състоянието си. Гневната пелена бързо се вдигна и еволюира в нещо като екстаз. Едуард сграбчи рамото на мъжа с дясната си ръка и го обърна към себе си, а с лявата го хвана за гърлото и го блъсна назад с гръб към една стена. Главата на мъжа силно издрънча в чугунената канализационна тръба. Все още здраво стискайки го за гърлото, Едуард го удари по лицето, само веднъж, но много силно, със свит юмрук. После се върна, за да помогне на Матър да намери очилата си. Едното им стъкло бе пукнато. Продължиха по пътя си, оставяйки момъка да седи на тротоара, закрил лице с двете си ръце, докато приятелката му се суетеше край него.

Трябваше да мине известно време през онази вечер, за да си даде сметка, че Харолд Матър съвсем не му е благодарен, и за да забележи мълчанието му, или по-скоро мълчанието му по отношение на стореното от него, и дори още по-дълго време — ден или два, за да осъзнае, че приятелят му не одобрява и още по-лошо, чувства се неловко от постъпката му. В пъба нито един от двамата не разказа за случката на приятелите им и след това Матър никога не заговори на Едуард за нея. Откритият укор би улеснил нещата. Вместо това, без да вдига много шум, Матър се отдръпна от него. Въпреки че се виждаха в компанията на други и Матър не се държеше демонстративно настрани от Едуард, приятелството им вече не беше същото. Едуард се измъчваше от мисълта, че младежът е бил отблъснат от поведението му, но нямаше смелост да повдигне въпроса. А и Матър правеше всичко възможно да не остават само двамата. Отначало Едуард мислеше, че е накърнил гордостта на приятеля си, ставайки свидетел на унижението му, и дори е усложнил нещата, като се е намесил в негова защита и е показал, че самият той може да се бие, а Матър е жалък пъзльо. По-късно осъзна, че това, което бе извършил, е просто тъпо, и срамът му още повече се засили. Уличните побои не се връзваха с поезията и иронията, с бибопа или историята. Бе се провинил в липса на вкус. Явно не беше този, за когото се смяташе. Онова, за което мислеше, че е интересна чудатост, грубовато достойнство, се оказваше обикновена простащина. Той бе селско момче, провинциален глупак, въобразил си, че като размаже някого с юмруци, ще впечатли приятелите си. Съкрушителна преоценка. И типичен за навлизането в зрялата възраст напредък — откри, че съществуват други ценности, според които предпочиташе да го съдят. От този момент нататък вече не участваше в побои.