Читать «Джейк Ренсъм и кралят на черепите» онлайн - страница 5
Джеймс Роллинс
Представи си дългия път, който пакетът щеше да измине. Искаше му се да го придружи, да отлети до някоя екзотична страна.
Момчето проследи с пръст името, изписано на най-горния ред: Джейкъб Бартоломю Ренсъм.
Толкова много имена за един човек. Детето поклати глава и плъзна пакета през отвора. Той падна тежко на другия плот.
След като изпълни даденото обещание, се обърна и се насочи към изхода. „Джейкъб Бартоломю Ренсъм“ прошепна то, докато слизаше по стъпалата пред пощата.
След като има толкова много имена, трябва да е някой важен човек.
Може би принц или поне благородник.
Един въпрос го измъчваше и щеше да го измъчва в продължение на много години.
Кой всъщност бе Джейкъб Бартоломю Ренсъм?
Първа част
Три години по-късно
1.
Училищна скука
Джейк Ренсъм седеше на чина и се молеше стрелките на часовника да отброят колкото се може по-бързо последните минути от часа му по история.
Още двайсет и четири минути и той щеше да бъде свободен.
Да се озове далеч от прогимназията „Мидълтън“ за цяла седмица!
Най-после щеше да свърши малко истинска работа. Вече бе съставил план какво ще прави през всеки един ден от едноседмичната ваканция: да изследва богатото находище от вкаменени черупки на древни мекотели, които бе открил в каменната кариера зад дома си, да присъства на премиерата на „Необикновени кварки и още по-необикновени квантови загадки“, най-новата книга на един от любимите му физици, и да вземе автограф от него, да чуе първите четири лекции на прочут антрополог относно канибалските племена в Борнео (кой да предположи, че сотираните очи имали сладък вкус?), и още, и още.
В момента обаче се вълнуваше единствено от това, последният училищен звънец да бие колкото се може по-скоро, за да го освободи от затвора, наречен осми клас.
Бягството не се очертаваше да бъде лесно.
Преподавателката по история, професор Агнес Траут, плесна с костеливите си ръце и отново привлече вниманието му. Бе застанала отстрани на катедрата. Висока и слаба като парче тебешир, тя изглеждаше също толкова суха и скучна. Вдигна поглед над събраните си длани и огледа класа.
— Имаме време за още един доклад — обяви тя.
Джейк извъртя очи.
Класът споделяше реакцията му. Из стаята се разнесоха охкания и пъшкания, но единственото, което постигнаха те, бе да накарат преподавателката да присвие устни в още по-тънка линия.
— Можем да чуем още два доклада и да останем след последния звънец — предупреди тя.
Класът замлъкна на бърза ръка.
Професор Траут кимна и се върна на бюрото си. Проследи с пръст списъка от имена и избра следващата жертва, която да изнесе доклад. На Джейк му се стори забавен начинът, по който слабите и рамене се повдигнаха към ушите. Добре знаеше кое е следващото име в списъка, съставен по азбучен ред, но то като че ли изненада преподавателката.
Тя се изправи и изви устни в недоволна усмивка.
— По всичко изглежда, че следващият доклад ще бъде изнесен от Джейкъб Ренсъм.
