Читать «Джейк Ренсъм и кралят на черепите» онлайн - страница 151

— Този метал дойде от нощното небе и падна на тази земя сред ослепителни пламъци — занарежда старейшината ур. — Той притежава рядка и мощна алхимия, алхимията на обвързването. Той ще ви обедини в едно.

Ме’рук пристъпи напред и щракна гривната около китката на Пиндор, сетне продължи по редицата. Застана пред Ба’чук и сложи на китката на малкия неандерталец друга гривна.

Марика бе застанала до Джейк. Тя наблюдаваше как Ме’рук поставя третата гривна на лявата китка на Кейди. Гривните изглеждаха абсолютно еднакви. Миг по-късно самата тя се сдоби със собствена гривна, която завъртя около китката си.

— Трябва да е направена от магнетит — прошепна.

Някога тази дума е означавала и магнит. Джейк също предположи, че гривните са изработени от магнетит, който притежаваше естествени магнитни свойства.

Той протегна ръка и нави ръкава си. Ме’рук извади петата гривна. Тя бе откопчана и двете й половини висяха на миниатюрните панти. Старейшината се наведе и я закопча около китката на Джейк.

— Обвързването е приключено — заяви Ме’рук. — Сега всички сте едно.

Джейк огледа гривната. Завъртя я около китката си и се намръщи. Не успя да открие нито пантички, нито дори спойка или следа от мястото, където се бяха съединили двете половини. Повърхността на гривната бе идеално гладка, сякаш бе изкована направо върху ръката му. Огледа я по-отблизо. Не откри нищо, което да нарушава идеално гладката повърхност, но забеляза нещо друго. По външната й окръжност бяха изписани непознати букви. Разпозна символите. Това беше същият език, на който бяха изписани надписите в пирамидата.

Озадачен, Джейк свали ръката си и вдигна поглед. Ме’рук стоеше пред него и на устните му играеше едва забележима усмивка. Съсухреният старейшина се приближи и прошепна в ухото му:

— За да откриеш истината, трябва да престанеш да живееш в краткото време.

След като изрече тези загадъчни думи, той се изправи и се върна, топуркайки със своя жезъл, на мястото си на пейката.

Докато петимата очакваха какво друго ще последва, Джейк огледа своите приятели. Всичките носеха еднакви гривни. Сега всички сте едно, бе казал Ме’рук.

А какво означаваха последните му думи, онези, които бе прошепнал в ухото му?_ За да откриеш истината, трябва да престанеш да живееш в краткото време._

Думата взе Тиберий.

— Имате ли други желания, преди да закрием това заседание?

Въпросът бе отправен към останалите старейшини, но Джейк пристъпи напред и вдигна ръка. Думите на Ме’рук продължаваха да отекват в главата му. Особено думата време. Тя му напомняше за златния часовник на баща му в джоба. И за мястото, на което го бе намерил — между колелата на огромния маянски календар, който бавно отброяваше дните.

Всички загадки на това място, се свеждаха до едно-единствено нещо.

Времето.

Тиберий кимна.

— Желаеш ли да вземеш думата, Джейкъб Ренсъм?

— Бих искал да помоля за услуга. Ако е възможно.

Тиберий му даде знак да продължи.

— Бих искал отново да посетя пирамидата — каза Джейк. — Да се върна на мястото, където намерих часовника на баща ми.