Читать «Джейк Ренсъм и кралят на черепите» онлайн - страница 134

Никой не помръдна, всички бяха смаяни от видяното.

Преди някой да успее да каже нещо, суматоха пред входа на пещерата привлече вниманието им. Един неандерталец въведе в залата млада жена, облечена в окървавена униформа на римски патрул. Други двама внесоха втори войник — по-възрастен мъж в броня на центурион. Краката му бяха счупени, а главата му висеше безжизнено, беше загубил съзнание.

Римлянката забеляза Джейк и останалите. Единствената й реакция бе мимолетен израз на изненада, която тя бързо прикри. Обърна се към старейшините и каза:

— Долината падна. Калакрис е в ръцете на гракилската орда. Народът на вятъра бе прогонен, а последните оцелели ездачи от гвардията едва успяха да се измъкнат през Змийския проход. Калипсос е в ръцете на Калверум Рекс.

Следващите няколко минути преминаха в суматоха и трескави въпроси. Накрая Пиндор попита:

— Каква е съдбата на баща ми?

— Не зная — отвърна патрулът. — Градът е блокиран от гракилите. Повечето му жители се крият по домовете си. Нямаме информация. Чухме обаче, че Калверум Рекс е поставил ултиматум.

— Какъв ултиматум? — попита Марика.

Жената погледна към Джейк, сетне извърна очи.

— Да му предадем новодошлите. Трябва да го сторим до изгрев-слънце. Вече се подготвят да запалят Свещената гора, за да прогонят от нея момичето. Ако при първите лъчи на изгрева не успеем да му предадем и двамата, гракилите ще започнат да избиват жителите на Калипсос.

Всички погледнаха към Джейк. Той прочете въпроса в погледите им. Какво ли иска Калверум Рекс от Джейк и сестра му?

Не знаеше повече от тях и поклати объркано глава.

Жената продължи:

— Старейшина Тиберий ни изпрати да говорим с ур. Да ги помолим за помощ.

Пиндор каза:

— И ние дойдохме тук със същото намерение.

— Само че те няма да ни помогнат — добави Марика. — Виждали нещата по различен начин.

Тогава жената изгледа сурово Джейк.

— Тогава може би не съм дошла напразно тук. Ако ур не могат да ни помогнат, единствената надежда за Калипсос — поне за момента — е да изпълним ултиматума на Калверум Рекс.

Марика ахна.

— Какво? Изобщо да не ти минава през ума да предадеш Джейк и сестра му…

Джейк я докосна по ръката, за да я накара да замълчи. Ако съществуваше и най-малката надежда да се предотврати кръвопролитието в Калипсос, той сам щеше да се предаде в ръцете на Калверум Рекс.

В този миг прозвуча дрезгав глас, суров и нетърпящ възражение.

— Не!

Джейк се обърна и видя старейшината да го сочи с ръка. Гласът на стареца заглъхна леко, за да ги предупреди:

— Надига се силна буря. Завихря се както в миналото, така и в годините, които предстоят. Завихря се около това момче. Подозирахме какъв ще бъде развоят на събитията от предсказанията на звездите. Затова изпратихме Ба’чук да се грижи за него.

Джейк настръхна от изненада.

— Новодошлият не бива да бъде погълнат от мрака — завърши старейшината.

— Но Калипсос… — каза Джейк.

Старейшината посочи с жезъла си замръзналото езерце.

— С това ти доказа кой си. Наистина идваш от дългото време. Също като храма. — Той тропна с жезъла си в каменния под. — За да запазят и двете, ур ще се изправят срещу сенките, надвиснали над нашата долина.