Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 15

— Трябваше да им съобщя, че си се разкрила пред ловците, но не им казах всичко. Не им казах за него.

Взирам се хладно в лицето му. Очаквам да каже името, което не може да се насили да произнесе.

— Имаш предвид Уил?

По лицето му преминава сянка. За секунда зениците му се свиват до точици. След това кимва и се успокоява. Отново става същият стоик, какъвто винаги е бил.

— Да, не им казах за кръвта.

Думите му ме карат да изпитам безсилен срам. Кръвта на Уил, която е същата на цвят като моята. Кимвам.

— Щяха да го издирят, ако знаеха. Длъжница съм ти за това.

— Ти не си влюбена в него — казва той внезапно и така настойчиво, че потрепервам. — Дори не го познаваш. Той не те познава. Не и като мен. — Гърдите му се повдигат и спускат, диша тежко.

Не казвам нищо в настъпилото неловко мълчание. Около нас се стеле напрежение, гъсто като мъглата на Нидия, която стига до прозореца ми. Забивам поглед надолу към ръцете си и забелязвам, че неусетно ноктите ми са оставили отпечатъци в дланите.

Той въздъхва тежко.

— Погледни ме, Ясинда. Кажи нещо.

Насилвам се да вдигна очи пак към него. Да не би да очаква да се съглася, че не съм влюбена в Уил? Твърдо съм решена да не обсъждам чувствата си към Уил.

— Тамра изтри спомените им. Защо изобщо ти трябваше да им казваш каквото и да било? Гледат ме все едно съм престъпница. — Махвам с ръка. — На практика съм под домашен арест! Никога няма да ми простят.

— Трябваше да им кажа. Ами ако някой от тези ловци си спомни? Ами ако забравата им не продължи достатъчно дълго? Ами ако сестра ти не е успяла да изтрие добре спомените им?

Кимвам и движението ми се струва болезнено, почти колкото топката в гърдите ми.

— Разбирам. Няма нищо.

— Очевидно има нещо. Разстроена си.

Притискам ръка към гърдите си.

— А ти нямаше ли да си, Касиан? До края на живота си ще бъда третирана като предателка.

Той бавно клати глава и мускулите над стиснатите му челюсти потрепват.

— Ще забравят и ще простят. Всичко с времето си.

— Няма как да знаеш.

Казва, че ще положи всички усилия, за да съм в безопасност, но дори и аз знам, че не държи изцяло контрола тук.

— Фактът, че Тамра е тук, че е шейдър, много ги успокои. Доволни са, че и двете се върнахте.

Дори след като им е казал какво съм направила? Поглеждам го със съмнение, страх ме е да сваля гарда.

— Значи не съм загазила?

— Не съм казал това. — Лицето му малко поомеква, когато го казва. На устата му се появява сянка от усмивка. — Но ти наистина се разкри пред човешко същество, Ясинда. И пред семейството му от ловци.

И за това трябва да си платя. Кимвам в знак, че приемам.

— Имаш много да изкупваш — добавя той. Отново стана напълно сериозен.

— А ако не успея? — Не съм сигурна, че имам още сили да се доказвам пред някого. Точно в момента мисълта, че никога повече няма да видя Уил, ме разкъсва и ме кара да се чувствам наранена и изтощена. Макар част от мен да изпитва облекчение, че се върнах в прайда, не съм в най-добрата си форма, за да се смиря.