Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 12

Лаз се оглежда, сякаш е чула мислите ми.

— Къде е Тамра?

— Искаш да кажеш, че не си чула?

— Какво да съм чула?

— Тя е при Нидия. — Устните ми се разтягат в усмивка, макар стомахът ми болезнено да се свива в предчувствие на брожението, което със сигурност ще настъпи, след като се разбере, че сестра ми е на път да стане следващият шейдър на прайда. — Възстановява се.

— От какво?

— Тамра прояви дарбата си. Тя е шейдър.

Лазур се ококорва.

— Стига бе! — Тя подсвирва през зъби и подръпва устната си. — Е, май вече няма да си най-важната тук.

— Май не — промълвявам аз, като внезапно започвам да се чудя дали това е добро, или лошо. Преди мечтаех да съм обикновена драки. Нищо необичайно. Не най-великия огнедишащ дракон, когото непрекъснато гледат под лупа и притискат. Давам си сметка, че уникалността ми е единственото нещо, което ме спасява. Но също така и че новооткритата дарба на Тамра ще накара прайда да впие още по-здраво нокти в нас.

— Чудя се дали сега Касиан няма да я погледне по друг начин — продължава Лазур.

Подът проскърцва и ме предупреждава за нечие присъствие. Вдигам очи и лицето ми пламва при мисълта, че мама може да е дочула разговора ни.

Само че не е мама. А по-лошо.

Изчервявам се чак до шията.

— Как влезе? — питам, защото знам, че мама няма да го пусне в стаята ми. Поне не и без да ме предупреди.

Касиан се взира в мен настойчиво, сега очите му са по-скоро лилави, отколкото черни. Стават такива само когато изпитва емоции. Очевидно е рядкост.

— Как влезе? — повтарям аз. И след това осъзнавам, че въпросът ми е глупав. Той е един от тях. Един от хората, които ме държат затворена. Бъдещият лидер на прайда, принцът. Той може да влиза и излиза, където и когато си пожелае. — Къде е мама? — питам и се опитвам да надникна зад едрото му тяло.

— Говори с баща ми.

Изтръпвам при тези думи. Северин и мама никога не се бяха разбирали добре. Едва се удържам да не изскоча от стаята. Смешна работа. Мама е голямата закрилница — непрекъснато се грижи за мен. Дори когато не искам да го прави.

Затова оставам на място, нямам търпение да чуя какво е дошъл да ми каже Касиан. Поне се надявам, че ще ми съобщи какво се случва. Какво ще стане с мен. Предпочитам да го чуя от него, вместо от Северин. След Голямата скала двамата сме заедно в цялото приключение. Налага ми се да го вярвам.

Той поглежда настойчиво към Лазур, сякаш очаква тя да излезе. И да остана насаме с него? Не, благодаря. Примъквам се по-близо до нея на леглото. Той присвива очи. Посланието му е недвусмислено.

— Е? Говори ли с баща си? Каква е присъдата? — Поемам дълбоко дъх. Готова съм агонията да свърши и най-накрая да разбера ще ми подрежат ли крилата, или не. Знае ли Северин, че съм се разкрила пред ловци? Дали Касиан му е казал? Побиват ме горещи тръпки само при мисълта за това. Няма начин мама доброволно да сподели с него подобна информация.

— Всичко ще е наред, Ясинда.

Навеждам глава настрани.

— Значи няма да бъда наказана?

— Убедих ги, че си искала да се върнеш. Казах, че нямаш търпение отново да се впишеш в живота на прайда. Че ще се държиш прилично и ще бъдеш по-сговорчива. — Горната му устна леко се извива и аз си спомням какво ми каза в Чапарал, когато ме намери — че ме харесва, защото съм различна от всички останали. А сега иска от мен да съм просто една от тях.