Читать «Вечност» онлайн - страница 227

В по-ранния период от своето развитие, когато Тимбъл все още бе търпял ежедневни съкрушителни дъждове от огнени комети, франтите бяха усъвършенствали способността си да контактуват помежду си и непрестанно да обменят натрупания опит. Така в общата маса се съдържаха мислите и спомените на всеки отделен член. Завърнеше ли се някой франт от други светове, съзнанието му незабавно биваше абсорбирано и интегрирано с останалите съзнания.

Което означаваше, че всеки зрял франт на Тимбъл би трябвало да познава добре Олми, Франтите, с които бе работил навремето, бяха споделили с останалите всички съвместни спомени. Един свят, където всеки срещнат щеше да е негов добър приятел.

Не мислеше, че заслужава чак толкова, но така или иначе, вече беше тук.

Спусна се надолу по хълма и пое на изток, към полюшваните от вятъра полета със синьо-жълтеникави растения, зад които се виждаха покривите на най-близкото селище. По пътя си застигна неколцина тукашни младежи, които го изгледаха безизразно — явно младежите все още не го познаваха. Срещна първия възрастен франт точно на входа на пазарния сектор.

Франтът седеше на една каменна пейка — висок и мършав, с тясно лице с изпъкнали от двете страни рибешки очи, с прегърбени, увити в церемониален плащ рамене.

Той вдигна глава и известно време го разглежда мълчаливо.

— Радвам се да ви видя, сер Олми — каза франтът. — Каква приятна изненада.

— Удоволствието е мое — отвърна Олми.

Епилог

Първо, рече Мирски на своя спътник, ще започнем от началото.

А после? — попита Ланиер.

Ще търсим интересни места, докато стигнем края.

А след това?

1

В математиката — вид ротационна повърхнина — Б.пр.