Читать «Паяжината» онлайн - страница 32

Въпросът й явно ядоса мистър Енрайт.

— Нали ви казах?

— Да. Спомняте ли си в колко часа я заключихте?

Той се замисли за миг.

— Около единайсет и половина.

— А кога забелязахте, че липсва?

Мъжът я прониза с поглед.

— Искате да кажете — кога забелязах, че е открадната?

— Извинявайте. Да, че е открадната.

— В шест и половина сутринта.

— Как се казва съседът ви?

— Клементс. Шеф на служба „Махленски шпионаж“.

Сам не си спомни да е прочела показанията му.

— Дал ли е някаква информация на полицията?

Мистър Енрайт сви рамене.

— Не мисля. Преди два дни ми каза, че е местен координатор на някаква фирма. Според мен хора като него са надути безделници.

Патоложката се усмихна.

— Е, това е всичко, много благодаря.

Той кимна, отново отхапа от сандвича и затвори вратата пред лицето й. Сам бързо се метна в колата си и докато се отдалечаваше от къщата, изпита облекчение, че разговорът бе свършил. Успяваше да намери общ език с повечето хора, но Енрайт я бе накарал да затрепери и бе доволна да види гърба му. По пътя към дома си не престана да размишлява за всичко, което бе преживяла през деня. Припомни си докладите и разговора с мистър и мисис Викърс, както и срещите с ловеца и Енрайт. Макар и да осъзнаваше, че повечето й доказателства са косвени и че се ръководи главно от инстинктите си, което е непрофесионално, доста неща я безпокояха. Защо момче, което не пие и мрази автомобилите, би се напило и би откраднало кола? На първо място, откъде се бе научило как да спре действието на алармената система?

Когато сви по пътеката пред къщата си, реши, че твърде много неща не се връзват. Почувства се длъжна да проведе втора медицинска експертиза, въпреки неизбежните възражения от страна на Тревър и полицията.

Трета глава

След като взе решението да се заеме с повторната експертиза на Саймън Викърс, Сам осъзна, че й предстоят няколко доста напрегнати дни. Когато пристигна в кабинета си, Джийн вече бе там.

— Добро утро, Джийн. Извинявай за вчера. Бях малко…

Не довърши, защото Джийн сложи пръст на устните си и кимна към вратата. Даде знак на шефката си да се приближи и прошепна в ухото й:

— Доктор Стюърт е в кабинета ви и изглежда, не е в настроение.

Сам потръпна. Никак не бе доволна да чуе това. Беше се надявала да разполага с няколко дни за подготовка преди неизбежния спор с Тревър.

Джийн продължи:

— Налях му чаша „Ърл Грей“. Би трябвало да го поуспокои.

Сам въздъхна дълбоко и погледна секретарката си.

— Благодаря, Джийн.

— Ако това не помогне, под бюрото ми има пръчка, в случай че стане нападателен.

Сам се опита да се усмихне, но усилието й бе напразно. Най-сетне събра кураж и влезе в кабинета.

Тревър стоеше до прозореца, отпиваше чай и гледаше към двора на болницата. Сам забеляза, че изглежда малко тъжен.

— Добро утро, Тревър. Доста си ранобуден.

За миг колегата й не отвърна, а остана загледан през голямото квадратно стъкло. Навярно умуваше какво да отговори.

— Хубава гледка се открива от тук — отвърна той.

Тя остави куфарчето си до бюрото. Приближи се към него, потупа го приятелски по рамото и проследи погледа му.