Читать «Паяжината» онлайн - страница 29

Размишленията на Сам бяха прекъснати рязко от Фред, който стовари върху масата, на която тя работеше, голям съд с формалин и повдигна капака, готов да потопи някой увреден орган за по-подробно изследване. Неволно разля част от разтвора върху белия мраморен плот и опръска зелената престилка и лицето й. Тя рязко се обърна към него.

— За бога, Фред, няма ли да се научиш да спазваш изискванията за безопасност? — Гневно посочи към таблото на стената. — Ако не са ти известни, крайно време е да ги прочетеш.

Асистентът не помнеше кога за последен път Сам го е хокала така, всъщност не бе сигурен дали изобщо се е случвало. Досега изискванията за безопасност, освен най-важните, не бяха повод за кавги. Винаги бе внимателен и прецизен, но твърде стриктното придържане към всяка точка и запетайка от правилника затрудняваше работата; особено когато бяха под напрежение, както сега. Доктор Райън бе разстроена от нещо и той твърдо реши да разбере защо тя се държи така.

— Извинявайте, доктор Райън. Отсега нататък ще бъда по-внимателен.

Обикновено смиреният му тон бе достатъчен да успокои положението, но не и този път.

— Не просто внимателен, Фред. Занапред опитай да проявяваш малко повече професионализъм.

Тонът й бе смразяващ. Фред прехапа устни и не изрече отговора, с който се канеше да отблъсне незаслужените нападки. Захлупи контейнера, отнесе го настрана и изчака Сам да довърши работата си.

Поради внезапното й решение да спазва всички норми за безопасност сутринта работата й бе отнела доста повече време, отколкото очакваше, и настроението й не се бе подобрило. Докато пристъпваше тежко към кабинета си, тя осъзна, че има само минутка да хапне нещо на крак и да отговори на най-неотложните обаждания, преди отново да се залови с купчината книжа на бюрото си. Когато мина покрай Джийн, секретарката стана и тръгна след нея със зелена папка в ръце.

— Само телефонните обаждания, Джийн. Нищо друго. Нямам време.

Джийн се обърна, малко раздразнена от тона й.

— Както желаете, доктор Райън.

Върна се в офиса си и донесе съобщенията.

— Има само две…

Без да вдигне поглед, Сам придърпа към себе си първата от папките, струпани на бюрото.

— Добре, за какво се отнасят?

Все още бе раздразнителна.

— Едното е от мистър Гордън. Иска да се срещне с вас когато ви е удобно…

— Няма късмет. Едва сега сядам да прегледам тези папки. Надали ще го вместя в графика си.

— Другото е от Том Адамс. Моли да му се обадите когато можете.

Сам кимна, заинтригувана от последната новина.

— И още нещо, секретарката на Тревър Стюърт изпрати папката с материалите за Саймън Викърс. Извини се за закъснението, но повечето компютри все още не работят както трябва.