Читать «Кралство на пепелта» онлайн - страница 2
Сара Джанет Маас
Боговете не се интересуваха кой ще изплати дълга. Ето защо нямаше да й се притекат на помощ. Ето защо и не им се молеше.
Ала още си разказваше онази история, още си представяше, че реката й я напява. В един глас с мрака в запечатания ковчег.
Слушайки песента им, тя потъваше надълбоко и все по-надълбоко в тъмата, в морето от пламъци. Толкова надълбоко, че понякога, когато камшикът изплющеше, когато костите й се трошаха, не усещаше нищо.
Но в повечето случаи усещаше.
През тези безкрайни часове вперваше поглед в единствения си събрат в мъките.
Не в ловеца на кралицата, който умееше да извлича болката от тялото й, както музикант извличаше мелодия от инструмента си. А в огромния бял вълк, прикован с невидими окови. Принуден да гледа.
Имаше дни, в които не смееше да вдигне очи към него. Дни, в които беше близо -твърде близо - да се пречупи. И само онази история я спасяваше.
Думи, които бе изрекла пред един принц. Някога - твърде отдавна.
Принц на леда и вятъра. Принц, който някога бе неин, а тя - негова. Много преди да узнаят за връзката между душите си.
Сега на него се падаше дългът да закриля кралството, чието величие бяха отнели безмилостно.
Принцът с ухание на заснежени борове - уханието на другото кралство, което бе обикнала с огненото си сърце.
Дори когато мрачната кралица ръководеше всяко действие на ловеца, принцесата мислеше за него. Вкопчила се беше в спомена за него като в скала насред буйна река.
Кралицата, с усмивка на паяк, опитваше да се възползва от този скъп спомен. В обсидиановочерните мрежи, които плетеше, в илюзиите и кошмарите, в кулминацията на всяко изтезание кралицата го завърташе като ключ в съзнанието й.
Лъжите и истините, и спомените започваха да се преливат. Сънят и черният мрак в железния ковчег - също. И дните, когато лежеше завързана върху каменния олтар в центъра на помещението, или висеше от кука, забита в тавана, или се гърчеше разпъната между вериги, закотвени в каменната стена. Всичко започваше да се размива като мастило във вода.
Затова принцесата си разказваше приказката. Тъмнината и пламъкът дълбоко в нея й я нашепваха, а тя в замяна им я напяваше. Заключена в онзи ковчег, скрит на островче в сърцето на реката, принцесата повтаряше историята наново и наново, докато потапяха тялото й в черна всевечност от агония.
ПЪРВА ЧАСТ
АРМИИ И СЪЮЗНИЦИ
1
Снеговете паднаха рано.
Първите есенни фъртуни ги връхлетяха много по-скоро от обичайното дори за Терасен.
