Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 14

— Ти се роди в деня, в който за пръв път атакуваха стените — с привидно спокоен глас каза Марлий, докато разопаковаше меден киш, изваден от кошницата. — Родих преждевременно и когато се появи, ти беше не по-голям от фарл. Мисля, че причината беше в шока, че загубих баща си. Той загина в онази сутрин.

Момчето сякаш не слушаше. Онова, което се простираше пред очите му, беше погълнало изцяло вниманието му, въпреки че често бе молил да му разказват за миналото и бе разпитвал за деня на раждането си, но всеки път в отговор бе получавал само оскъдни факти без почти никакъв контекст. И Бан, и съпругата му имаха своите основания да не искат да си припомнят този ден.

Дай му време — помисли си Бан и седна на тревата, за да огледа сцената с опитните си очи.

Думите на жена му разбудиха нежелани спомени.

Когато войната започна, Бан беше на двайсет и три. Все още си спомняше къде се намираше, когато за пръв път бяха пристигнали новини за бежанците, стичащи се в града от континента. Беше в салона на „Удушеният монах“ и бе все още жаден, макар и вече доста пиян след четвъртата тъмна бира. В онзи следобед настроението му беше отвратително. Беше му писнало от работата на чиновник, който отговаря за превоза на стоки в небесното пристанище на града. Налагаше му се да търпи своя началник Рек — късокрак, дребен диктатор от най-лошия вид — за заплата, която едва стигаше на двамата с Марлий да изкарат до края на седмицата.

Вестта беше донесена от един дебел търговец на мехове, който току-що се беше върнал от юга. Тлъстото лице на мъжа беше аленочервено, сякаш беше тичал през целия път само за да каже новината, която им съобщи в следващия момент. Той обяви пред всички, че Патия е паднала — Патия, най-близкият им южен съсед, традиционен враг на Кхос и основната причина за построяването на Щита. След думите му в салона настъпи внезапна тишина. Всички бяха едновременно смаяни и шокирани. Крал Отомек Пети, презреният монарх от рода Сансе, се беше оказал достатъчно глупав, за да позволи да го заловят жив. Манианците го влачили с галопиращ бял зел по улиците на Байрат и той врещял, докато цялата кожа не била смъкната от тялото му заедно с ушите, носа и гениталиите. Почти мъртъв, кралят бил хвърлен в кладенец, където някак оцелял още една нощ и манианците се смеели на виковете му за милост. На разсъмване запълнили кладенеца с камъни.

Такава съдба накара дори и най-коравите мъже в кръчмата да промърморят клетви и да поклатят глави. Бан се уплаши. Това бяха лоши новини за всички тях. Откакто се помнеше, а и отпреди това, манианците покоряваха народ след народ около вътрешното море на Мидерес. Ала никога преди това не се бяха доближавали толкова до Кхос. Около него хората заговориха на висок глас, викаха, спореха и неуверено се опитваха да се шегуват. Бан си проби път, за да излезе навън. Той побърза да се прибере у дома, при жената, която беше негова съпруга от едва година. Втурна се по стъпалата към малката им влажна стая над обществената баня и изтърси всичко, което беше чул, в едно отчаяно, пиянско излияние. Тя се помъчи да го успокои с нежни думи. Направи му чай и ръцете й бяха учудващо спокойни. Любиха се известно време върху скърцащото легло — Бан имаше нужда да не мисли за нищо. Беше бавно и страстно любене и докато Марлий се движеше, очите й бяха приковани в неговите.