Читать «Чуждоземецът» онлайн - страница 11

— Акужка — изсъска кралят.

Острието си проби път към мозъка му. В един момент в погледа му имаше живот, в следващия вече го нямаше.

Аш се изправи и си пое въздух. Около трона се надигна пара от съдържанието на мехура на краля, което внезапно се изля на пода и измокри ботушите му.

Аш свали Клеймото от врата на краля и го надяна на шията си. После се замисли и затвори очите на мъжа.

Отправи се към дървения сандък до стената. Отвори го и издърпа от него мъжа алхази, който се беше свил вътре.

— Свърши ли се? — изграчи мъжът и се вкопчи в Аш така, сякаш възнамеряваше да не го пусне никога повече.

— Да — гласеше краткият отговор на Аш.

И те си тръгнаха.

Щитът

Бан се беше качвал много пъти в живота си на Върха на истината. Беше широк зелен хълм с полегати склонове. Не беше особено висок и въпреки това тази сутрин, докато се катереше по пътеката, която се виеше към плоския връх, тя му се струваше по-стръмна от когато и да било досега. Не можеше да проумее защо е така.

— Бан — повика го Марлий, която крачеше до него, и ръката й, хванала неговата, го дръпна да спре.

Той се обърна. Погледът на съпругата му беше насочен към пътеката отзад и тя бе засенчила с ръка очите си от слънцето. Юно, десетгодишният им син, се мъчеше да не изостава. Беше дребен за възрастта си и кошницата за пикник, която носеше, бе твърде тежка за късите му ръце. Въпреки това настояваше да я носи.

Бан избърса потта от челото си. В момента, в който отдръпна ръката си и хладният въздух докосна кожата му, той си помисли, че не иска синът му да види това днес. И тогава разбра, че не хълмът е по-стръмен тази сутрин, а вътрешната му съпротива да го изкачи, е по-голяма.

Една ябълка падна от кошницата. Беше червена и лъскава като червило и се затъркаля надолу по загладените от безброй крака камъни на пътеката. И двамата родители наблюдаваха как момчето я спря с крака си, след което изруга и се наведе да я вземе.

— Имаш ли нужда от помощ? — извика Бан и се опита да не мисли за парите, които му бе струвала тази ябълка и останалата част от скъпоценната храна.

Момчето отвърна с гневен и мрачен поглед. То пусна ябълката в кошницата, вдигна товара си и продължи.

В далечината отекна гръмотевица, макар по небето да нямаше облаци. Бан извърна поглед от сина си и докато издишваше, се опита да се отърве от тревогата, която напоследък се таеше в стомаха му. Насили се да се усмихне. Това беше трик, който беше научил през годините, в които воюваше в Червената гвардия. Ако опънеше устните си в усмивка, товарът сякаш ставаше малко по-лек.

— Хубаво е да те видя да се усмихваш — каза Марлий и около ъгълчетата на кафявите й очи се появиха бръчици.

На гърба й, увита в платно, с отворена уста спеше невръстната им дъщеря.

— Хубаво е да прекараме един ден далеч от стените. Макар че бих предпочел да сме на всяко друго място, само не и тук.

— Щом като е достатъчно голям да пита, значи е достатъчно голям да го види. Не може вечно да го държим настрана, Бан.