Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 17

Троица образуват тримата барони-подлеци от романа на Берул. Нито един от тях не е индивидуализиран. Въпросната група е смислово неделима. През по-голямата част от действието тримата барони остават неназовани. Епитетът felons (измамници, подлеци), използван по техен адрес от Берул, е единственият им идентификатор. А и когато биват назовани (ст. 3140–3141), прилагателното „подлеци“ обгръща преди и след това имената. С други думи, имената не изместват нарицателното „подлеци“, а се вписват в него и го умножават по три. Въпросните имена не внасят индивидуален елемент в троицата.

Бароните мразят Тристан от завист: докато племенникът на Марк е излязъл срещу Морхолт, те са се спотайвали малодушно. Действието не определя тяхната роля в повествованието. Словото — и то злонамерено — е единственото им оръжие. Бароните говорят в един глас. За тях Артур казва: „qu’il ne parolent sol jamés“ („те никога не говорят поотделно“). Дори когато двама от тях шпионират индивидуално влюбените, всеки път те намират смъртта си и издъхват с едни и същи думи на уста: „ранен съм“ (ст. 4390, 4486). Тук ръкописът на Берул свършва, преди да сме научили за смъртта на третия барон.

Колективният образ на тримата барони е далечен отзвук от стар мит. Такова е мнението на Роджър Ш. Лумис, който вижда в тях приемници на тримата великани от уелския разказ от X век. Там героят Дрист се сражава с тях, за да освободи принцесата на Хебридските острови. Въпросните великани също са троица без индивидуализирани съставки.

В контекста на литературните творби за Тристан и Изолда троицата се явява избледняла реплика на триадата. Тя допринася за равновесието на силите в организацията на действието. В случая бароните се противопоставят на влюбените. Всеки път, когато Тристан и Изолда се сдобряват с Марк, бароните се заемат да ги скарат. Като сила на отрицанието бароните са обърнати изцяло навън. Между тримата няма вътрешно съперничество.

Ето как персонажите от троицата и от триадите свидетелстват за по-стар митичен субстрат във фабулата на романа. Тези далечни седименти се проявяват в повествованието посредством техника, която напомня за изразните средства в комиксите. Подобно на художниците на комикси, които изобразяват жеста или движението като наслагват многократно една до друга почти същата фигура, старите разказвачи множат фигурите на двойниците или на дубликатите, за да подскажат определено развитие на смисъла, а дори и за да подчертават резки смислови обрати. Понякога вникването в отживелиците позволява да разберем по-добре модерността.

Зад мултипликацията като изразно средство се крият и по-дълбоки намерения. Първите автори на романи вече са знаели нещо, което днес гръмко огласяваме със самочувствие на откриватели: човешката идентичност е множествена, променяща се и делима. Доколкото старите разкази не прекрачват прага на индивидуалното, доколкото техните персонажи са по-скоро носители на общи ценности, отколкото характери с вътрешен мир, троиците и триадите в тях са средство за изобразяване на многоликата човешка природа.