Читать «Ритматистът» онлайн - страница 161

Обикновено защитният кръг с двама души вътре беше лоша идея — два кръга един до друг биха свършили повече работа. Но сега, когато на полето имаше един неритматист, това беше съвсем разумно.

— Изумително — прошепна Йорк.

— Това трябва да е незаконно — настояваше професор Хач. — В един общ кръг?

Повечето от останалите се умълчаха. Не ги беше грижа дали е законно. Не, също като Фич, те гледаха и разбираха. Под тях имаше двама ученици, които не просто се дуелираха. Те се сражаваха. Те разбираха.

— Красиво е — прошепна Нализар, с което изненада Фич. Той очакваше младият професор да се ядоса. — Ще трябва да наблюдавам тези двамата много внимателно. Те са удивителни.

Фич отново загледа надолу. Изненадваше се от собственото си вълнение. Оцелявайки в обкръжението на отбора на Нализар, Джоел и Мелъди проваляха стратегията на противника. Учениците на Нализар трябваше да се бият на два фронта. Те бавно отстраняваха учениците, които бяха от външната страна на техния пръстен, но докато се справиха с тях, Джоел и Мелъди вече бяха съкратили числеността им наполовина.

Вече бяха шестима срещу двама. Дори и това би трябвало да е немислимо съотношение на силите.

Но не беше.

* * *

Джоел чу звънеца, преди да разбере какво значи това. Просто продължаваше да рисува, работеше по някои от външните кръгове, за да добави втори защитен бастион, понеже основните им кръгове едва не бяха пробити дузина пъти.

— Ей, Джоел — обади се Мелъди.

— А?

— Я гледай.

Джоел спря и вдигна глава. Цялото черно игрално поле беше празно, последната ученичка в червено се тътреше към изхода. Момичето стъпваше върху пробитите кръгове, минаваше между Забранителни линии, триеше нарисуваното.

Джоел примигна.

— Какво стана?

— Победихме, глупчо. Ох… ти очакваше ли го?

Джоел поклати глава.

— Хм. Добре тогава, май е време за малко драма! — тя скокна на крака, изписка от удоволствие и почна да скача нагоре-надолу и да крещи — Да, да, да!

Джоел се усмихна. Вдигна поглед и макар таванът да беше оцветен, рече си, че може да зърне червения кител на Нализар. Професорът стоеше, приковал поглед в Джоел.

Наблюдавам те, сякаш казваше стойката на професора.

Тъкмо тогава втрещената публика избухна в движение и шум — някои викаха, други търчаха надолу към арената.

И аз Ви наблюдавам, Нализар, помисли Джоел, все още вгледан нагоре. Вече Ви спрях два пъти. Ще го направя пак.

Колкото пъти се наложи.