Читать «Състезанието» онлайн - страница 30

Този въпрос прониза мозъка на Хари Фрост като мълния.

Арчибалд Абът беше направил правилния избор.

Пенсионирането беше за балами. Хари Фрост научи това твърде късно. Губеше усета си. Още от осемгодишен мечтаеше да не му се налага да работи, за да живее.

Накрая постигна мечтата си и какво получи в замяна?

Правеха го на маймуна. Някога щеше да се отърве от измамници като Джозефина и Марко за нула време.

Фрост отново докосна оръжията си. Джозефина още не надигаше глава от двигателя. Можеше да я стисне за гърлото, да й позволи да го види и след това да й изтръгне сърцето. Но ужасната истина беше, че не може да я доближи. Има твърде много детективи.

Не може да ги убие всички. Щяха да го надупчат, преди да се доближи до нея. Не се страхуваше да умре. Но проклет да е, ако загине напразно.

Трябва му помощ.

Хари забърза обратно към гарата и се качи на теснолинейката за Флатбуш. Щом пристигна, веднага се насочи към банка „Бруклин сейвингс“. Докато се бореше с немотията и скачаше от влак на влак като дете, просейки за храна и дребни, той се закле никога повече да не изнемогва за пари, независимо къде е. Докато се издигаше и влагаше печалбите си в акции, които му връщаха многократно повече, той вкара пари в банки навсякъде из континента.

Сега изтегли три хиляди долара от сметка, в която имаше двадесет. Управителят на банката му ги отброи лично в собствения си офис. След като Фрост ги взе, банкерът спокойно постави на бюрото си плакат като тези от пистата.

Плакатът беше предназначен специално за банкери.

Предупреждаваше да се оглеждат за човек с описанието на Хари Фрост, който тегли големи суми. Фрост кимна отривисто в знак на благодарност за верността на банкера. И двамата знаеха, че така е редно. Ако преди време Фрост не беше покрил загубите на банкера в една неуспешна схема, включваща чужди спестявания, в момента мъжът щеше да търка наровете в Синг Синг.

От там Хари взе тролей до брега. Отиде до един кей на Пенсилванската железница, където се разтоварваше добитък. Влекачи дърпаха шлепове по течението. От товарни вагони в кошари се местеха крави, овце и свине. Фрост пое към офиса на кея и влезе през врата, на която пишеше „Влизането забранено“.

Бандити, дегизирани като железопътни полицаи, се опитаха да го спрат. Фрост събори и двамата с дясната си длан и мина през втора врата в задната част на сградата. Озова се в обор. За стълбове, забити в земята, бяха завързани десетина крави с лесно разпознаваеми мексикански дамги.

При кравите имаше двама мъже. Единият седеше на маса, по която лежаха пръснати рога. Другият махаше рог от едно от завързаните животни, като го въртеше с ръце и така го отделяше от винт, вкаран в основата на рога. Род Суийтс, мъжът на масата, не позна Хари Фрост с брада и извади пистолет от джоба си.

— Недей! — предупреди го Фрост. — Аз съм!

Суийтс зяпна.