Читать «Преследването» онлайн - страница 9

— Човекът ви закъснява с пет минути.

— Айзък Бел е най-добрият ми агент. Винаги залавя обекта си — мъж или жена. Ако закъснява, има сериозна причина.

— Казвате, че той е задържал убиеца Рамос Кели, преди да може да застреля президента Рузвелт?

Ван Дорн кимна.

— И той ликвидира бандата Баргън в Мисури. Простреля и уби трима от тях, преди другите двама да му се предадат.

Дензлър се взря съсредоточено в прочутия детектив.

— И смятате, че той ще спре нашия масов убиец и банков обирджия?

— Ако някой може да спре убиеца, това е Айзък.

— Каква е фамилната му биография?

— Много богато семейство — отвърна Ван Дорн. — Баща му и дядо му бяха банкери. Чували ли сте за Американска щатска банка „Бостън“?

Дензлър кимна.

— И още как. Имам лична сметка там.

— Айзък е много богат. Дядо му остави пет милиона долара в завещанието си, смятайки, че внукът му ще заеме мястото му като шеф на банката един ден. Не стана така обаче.

Айзък предпочете детективската работа пред банкирането. Имам късмет, че разполагам с него.

Дензлър усети сянка върху ръката си. Вдигна глава и се взря в две меки сини очи с леко виолетов оттенък — очи, взирали се отвъд хоризонти, за да видят какво има зад тях. Ефектът беше почти хипнотизиращ: сякаш търсеха дълбоко в мислите му.

Дензлър можеше да оцени човек толкова точно, колкото и един кон. Натрапникът беше висок и слаб, доста над 1.80 м. и едва ли тежеше повече от 80 кг. Големите светли мустаци, покрили напълно горната устна, съвпадаха на цвят с гъстата изрядно подстригана руса коса. Дланите и пръстите му бяха дълги, подвижни и висяха отпуснати почти небрежно до хълбоците му. Внушаваше простота и деловитост. Полковникът бързо прецени, че е човек, който обича да се занимава със същината на нещата и не търпи глупаци или дребни увъртания. В стегнатата брадичка и устните, разтеглени в дружелюбна усмивка, прозираше волева решимост. Дензлър прецени възрастта му на трийсет и няколко години.

Беше облечен безукорно в бял ленен костюм без нито една гънка. От левия джоб на елека му висеше тежка златна верижка, свързана с голям златен часовник в десния джоб. Главата му бе покрита с филцова шапка с ниско дъно и широка периферия. Дензлър би го оприличил на конте, ако елегантната външност не се проваляше от чифт протъркани кожени ботуши, изтърпели много часове в стремена. Бел носеше тънка пътна чанта, която постави долу до масата.

— Полковник Дензлър — заяви Ван Дорн, — това е мъжът, за когото ви говорих, Айзък Бел.

Дензлър му подаде ръка, но не стана от стола си.

— Джоу тук ми разправя, че винаги залавяте човека си.

Усмивката на Бел леко се разшири.

— Опасявам се, че господин Ван Дорн е преувеличил. Закъснях с десет минути, когато Бъч Касиди и Хари Лонгабау отплаваха за Аржентина преди три години от Ню Йорк. Корабът им се отдели от кея, преди да успея да ги задържа.

— Колко агенти или служители на правораздаването бяха с вас?

Бел сви рамене.

— Смятах сам да се справя с проблема.

— Лонгабау не беше ли Сънданс Кид? — попита Дензлър.

Бел кимна.

— Получи прякора, когато се опита да открадне кон в Сънданс, Уайоминг. Хванаха го и изкара осемнайсет месеца в затвора.