Читать «Преследването» онлайн - страница 3
Клайв Касслер
— Не изглеждат приятно — измърмори Кауфман, отвратен от видяното. — Изненадан съм, че не са станали на скелети.
— Нищо нямаше да е останало от тях, ако бяха загинали в солена вода, но студената прясна вода на Флет лейк ги е съхранила. Това, което виждате, е адипозната тъкан, където се съхранява тлъстината. Разкъсва се след време, когато е натопена и придава на тялото восъчен сапунен вид, наречен „осапуняване“.
— Ще трябва да се обадим на шерифа да доведе съдебен лекар.
— Ще забави ли това операцията? — попита непознатият.
Кауфман поклати глава.
— Не би трябвало изобщо да забави нещата. Щом спасителният екип водолази закачи повдигащите въжета, ще вдигнем въглищния тендер.
— Важно е да видя какво има в прикачения вагон.
— Ще видите. — Кауфман го погледна, опитвайки се напразно да отгатне мислите му. — По-добре първо да извадим тендера, за да се опростят нещата. Ако се съсредоточим на вагона, преди да е откачен от тендера, може да се окаже катастрофално. Може да не е тежък колкото локомотива, но ако не внимаваме, като нищо ще се разпадне на парчета. По-сложна операция е. Освен това предният край на багажния вагон е полузаровен под тендера.
— Не е багажен вагон. Вагон за сандъци или товарен вагон е.
— Откъде може да знаете това?
Наблюдателят пренебрегна въпроса.
— Вдигнете първо тендера. Вие ръководите.
Кауфман се взря в грозните купчини на пода, останките от три човешки същества.
— Как са се озовали тук? Как е могъл един влак да се изгуби сред езерото за толкова години?
Високият мъж се загледа над спокойната синева на езерото.
— Преди четирийсет и пет години имаше ферибот, който превозваше през езерото вагони с дървен материал.
— Определено е странно отрони Кауфман замислено. — Вестниците и представителите на „Южен Пасифик“ съобщиха, че влакът бил откраднат. Доколкото помня, датата бе 21 април 1906 г.
Старият мъж се усмихна.
— Прикриваща версия на компанията. Влакът не беше откраднат. Един железопътен диспечер беше подкупен да пусне машината на чартър.
— Трябва да е имало нещо ценно в товарния вагон, за да се стигне до убийство — замисли се Кауфман. — Товар злато, например.
Старецът кимна.
— Кръжаха слухове, че влакът превозвал злато. В интерес на истината не беше злато, а банкноти.
— Четирийсет и пет години — отрони Кауфман. — Дълго време за един изчезнал влак. Може би парите все още са във вагона.
— Може би — отвърна високият мъж, загледан към хоризонта в нещо, което само той можеше да види. — И може би ще намерим отговорите, щом влезем вътре.
Бандитът касапин
1
Всеки, който видеше стария пропаднал пройдоха, който бавно залиташе по Муун авеню в Бисби този следобед, щеше да го вземе за нещо, което всъщност не беше. Преждевременно състарен мъж, работник в мините, прорязали богатата на минерали планина под градчето. Носеше омърляна риза и миришеше на мръсно. Една тиранта държеше разпраните опърпани гащи, пъхнати в съдрани и изтъркани ботуши, които отдавна трябваше да са захвърлени в боклукчийското дере зад града.
