Читать «Екстаз» онлайн - страница 3

— Не разбирам. — Стомахът ми се сви, щом осъзнах, че мечтаната работа ми се изплъзва. Прониза ме остро разочарование.

— Няма нужда да разбираш — отвърна жената внимателно. — Повярвай ми. Има стотици ресторантьори в Ню Йорк, които могат да ти дадат онова, което търсиш.

Вирнах брадичка. Някога се гордеех с външния си вид, със семейството и корените си. Сега се ядосах на себе си, защото се бях усъмнила в ценността им.

Спонтанно реших да разкрия защо желанието ми да работя за нея бе толкова силно:

— Госпожо Янг, моля ви, чуйте ме. Ние имаме много общо. Иън Пембри ви е подценил, нали?

В очите й внезапно лумна огън при неочакваното споменаване на бившия й бизнес партньор, който я бе предал. Не отговори на въпроса ми.

Вече нямах нищо за губене.

— Един мъж, когото познавах, също ме подцени. Вие сте доказала на хората, че грешат за вас. Просто искам да направя същото.

Лей Янг наклони глава:

— Надявам се да успееш.

Осъзнах, че не мога да кажа нищо повече, за да променя решението й, затова благодарих за отделеното време и си тръгнах с достойнство, доколкото бе възможно.

Това беше един от най-ужасните понеделници в живота ми.

— Казах ти, зарежи я тази идиотка — повтори Анджело. — Имаш късмет, че не си получила работата.

Бях най-малката в семейството и имах трима по-големи братя. Анджело бе най-младият от тях. Справедливият му гняв ме развесели, макар че въобще не ми беше до усмивки.

— Прав е — намеси се Нико. Най-големият от братята Роси, а и най-пакостливият, избута Анджело настрани и сервира порцията ми с театрален жест.

Седях на бара, тъй като за вечеря „Роси“ както винаги бе препълнен с познатата шумна и весела тълпа. Редовните ни клиенти бяха много, сред тях имаше дори няколко известни личности, които идваха под прикритие, за да хапнат на спокойствие. „Роси“ поддържаше чудесна репутация заради любезното обслужване и отличната си кухня и пъстрата ни клиентела го доказваше.

Анджело се намръщи и бутна Нико с рамо:

— Винаги съм прав.

— Ха! — възкликна подигравателно Винсент, щом подаде глава от прозорчето на кухнята. Плъзна две димящи блюда на полицата и откъсна листчетата със съответните поръчки. — Само когато повтаряш нещо, което вече съм казал.

Закачките им ме разсмяха въпреки унилото ми настроение. Секунда преди да вдишам любимия парфюм на майка ми — „Елизабет Арден“, усетих нечия длан на кръста си. Мама ме целуна по бузата:

— Радвам се да те видя усмихната. В този живот нищо…

— Не е случайно — довърших изречението й. — Знам. И все пак ми е гадно.

Бях единствената от семейството, завършила колеж. Всички се включиха да помагат, дори и братята ми. Сега не можех да се отърва от чувството, че съм ги разочаровала. Да, наистина имаше стотици ресторантьори в Ню Йорк, но Лей Янг бе една — неудържима стихия, която превръщаше неизвестни готвачи в звезди.

Лей често гостуваше в сутрешни телевизионни предавания и разпалено говореше за ролята на жените в бизнеса. Родена в семейство на имигранти, тя бе работила, за да плаща образованието си, и бе постигнала успех, макар нейният наставник и съдружник да я бе предал. Ако започнех работа в компанията й, това щеше да е силна заявка за собственото ми бъдеще.