Читать «Дрога» онлайн - страница 2

— Терапия?

— Няма назначена. Чакаме консултацията. Нека първо го видят невролозите.

— Добре. Нещо друго?

— Не. Това е всичко. — Бейкър се усмихна. — Хайде, до утре.

Кларк обиколи набързо отделенията и провери пациентите. Всички изглеждаха в доста добро състояние. Стигна до изпадналия в кома ангел и спря до леглото му за малко по-дълго.

Пациентът беше млад — на двайсет и няколко. Никой не го беше мил след приемането — косата му беше мазна, лицето — небръснато и набито с мръсотия, под ноктите имаше черно. Лежеше кротко, не помръдваше, дишаше бавно и с лекота. Кларк го прегледа — преслуша сърцето, провери рефлексите. Не откри нищо нередно. Бяха му сложили трансфузионна система и катетър, за да не се получи задържане на урина. Тръбичката от катетъра водеше към бутилка под леглото.

Погледна я.

Урината беше яркосиня.

Намръщи се, вдигна бутилката към светлината и се вгледа в течността. Беше странна, много синя, почти флуоресцентна.

От какво би могла да посинее урината?

Върна се в кабинета с надеждата Бейкър още да е там, за да го попита за урината, но той вече бе тръгнал. Завари Сандра, нощната сестра.

— Беше ли дежурна, когато докараха онзи… ангела?

— Артър Луис ли? Да.

— Какво се е случило?

Сандра сви рамене.

— Полицията го докарала в спешното след катастрофа, така че му направили рентгенови снимки и го прегледали цялостно. Няма счупени кости или някакви други травми. Всички ензими и електролити са в нормите. В спешното не е имало какво повече да направят, така че го изпратиха при нас. Мистерия, общо взето. Карал е с почти двеста, но полицаите мислят, че преди да падне е намалил. Този, който го е намерил, казва, че било сякаш изведнъж е задрямал.

— Хм — изсумтя Кларк и прехапа устна. — А урината?

— Какво урината?

— От самото начало ли е синя?

Сандра се намръщи и излезе от кабинета. Отиде забързано до отделението и погледна бутилката, после се върна.

— Не бях виждала такова нещо.

— И аз.

— От какво посинява урината?

— И аз се питах същото — отвърна Кларк. — Защо не се обадиш в неврологията и не им кажеш, че имаме пациент в кома, който уринира синьо? Може би това ще ги накара да побързат.

Харли Спенс, шефът на неврологията, се появи на седмия етаж, леко задъхан, само след десет минути. Беше белокос, на петдесет и пет, много изискан, с костюм с жилетка.

Първите му думи към Кларк бяха:

— Уринира синьо?

— Да, докторе.

— От колко време продължава това?

— Изглежда, е започнало съвсем наскоро.

— Удивително — каза Спенс. — Може би някакъв нов вид порфирия. Или някаква специфична лекарствена реакция. Каквото и да е, определено си струва да се докладва.

Кларк кимна. Представи си заглавието на статията в медицинското списание: „X. А. Спенс: Необичаен пигмент в урината на коматозен пациент. Съобщение за клиничен случай“.

Отидоха до леглото на пациента. Спенс започна прегледа, а Кларк му даваше информацията за случилото се. Артър Луис, на двайсет и четири, безработен, приет през спешното отделение, в кома след инцидент с мотоциклет…

— Инцидент с мотоциклет? — попита Спенс.