Читать «Оковите на скръбта» онлайн - страница 194

— Не се чувствам като варварка — каза Мараси. — Но се съмнявам, че представителите на който и да било освен най-дивите народи се чувстват като такива. Съжалявам за случилото се с другарите ти. Имали са лошия късмет да се натъкнат на група необичайно зли хора.

— На стената имаше петнадесет маски — каза Алик. — Но екипажът на „Брунщел“ наброяваше близо стотима, аха? Зная, че някои са загинали при катастрофата. Но останалите… Знаете ли къде могат да бъдат те?

Той я погледна и тя зърна болката в очите му зад маската.

— Може би — отговори тя и изненада сама себе си, когато осъзна, че наистина е така. Обърна тефтера към него и му показа картата. — Знаеш ли нещо за това?

Алик се вгледа в картата.

— Откъде я намерихте?

— Открих я в бюрото на един от похитителите ви.

— Не можеха да разберат какво им говорим — каза Алик, като взе тефтера от ръцете ѝ. — Как са успели да се доберат до него?

Мараси направи гримаса. Мъченията бяха забележително ненадежден метод за разпит, поне що се касаеше за законните случаи, но тя подозираше, че могат да се превърнат в сериозна мотивация за преодоляването на езиковите бариери.

— Смятате, че са тук — каза Алик, като посочи на картата. — Смятате, че хората, които са ги пленили, злите хора, са завели останалите от екипажа, за да намерят храма на Суверена.

— Звучи като нещо, което Костюма би направил — каза Мараси и хвърли поглед през рамо на Уаксилий, който беше седнал на една седалка зад нея и слушаше, наведен напред. — Би взел със себе си водачи или специалисти, за всеки случай. В момента, той пътува натам — водачът на онези, които са убили членовете на екипажа ти.

— Значи там трябва да отида — каза Алик, изправи се на седалката и зададе нова посока на кораба. — С „Вилг“ ще ви оставим някъде, ако настоявате, защото няма да рискувам да разгневя него.

И той посочи с палец към Уаксилий. После добави:

— Но трябва да открия екипажа.

— Кой е Суверенът? — разнесе се гласът на Уаксилий отзад.

Алик трепна.

— Със сигурност не е толкова велик, колкото теб, Забележителний.

Уаксилий не отговори.

— Втренчил се е в мен, нали? — прошепна тихо Алик на Мараси.

Тя кимна.

— Очи като ледени висулки, които ме пронизват в гърба — каза Алик, после продължи по-високо: — Суверенът беше наш крал преди три века. Каза ни, че първо е бил ваш крал. И бог.

— Лорд Владетеля ли? — попита Уаксилий. — Той е мъртъв.

— Да — съгласи се Алик. — И това ни каза.

— Преди триста години — повтори Уаксилий. — Точно триста?

— Триста и тридесет, о, Настоятелний.

Уаксилий поклати глава.

— Това е било след Издигането на Хармония. Сигурен ли си, че е било тогава?

— Разбира се, че съм сигурен — каза Алик. — Но ако желаете да преразгледам вярванията си, за да…

— Не — прекъсна го Уаксилий. — Просто кажи истината.

Алик въздъхна и подбели очи — странно изражение за някой, който носеше маска.

— Богове — прошепна ѝ той. — Много е темпераментен. Както и да е; Суверенът пристигна около десет години след Ледената смърт, аха? Глупаво название, но все някак трябва да го кръсти човек. Земята беше красива и топла, а после замръзна.