Читать «Разделяй и владей» онлайн - страница 2
Том Клэнси
По-високият кимна. Настъпи кратко мълчание, нарушавано само от пращенето на горящата папка.
Червенокосият въздъхна, остави чашата си на масичката и стана.
— Трябва да се подготвиш за инструктажа. Нуждаеш ли се от още нещо?
По-високият разбута изгорялата папка и от нея остана само пепел. След това остави ръжена на мястото му и погледна към червенокосия.
— Да — каза той. — Искам да се отпуснеш. Има само едно нещо, от което трябва да се страхуваме.
— От самия страх — рече, усмихвайки се с разбиране, червенокосият.
— Не — каза другият. — От паниката и съмненията. Знаем какво искаме и знаем как да го постигнем. Ако запазим спокойствие и увереност, ще го имаме.
Червенокосият кимна в знак на съгласие. След това взе коженото дипломатическо куфарче, което стоеше зад креслото.
— Какво беше казал Бенджамин Франклин? Революцията от първо лице е винаги законна, като например нашата революция. Тя е незаконна само в трето лице, като например тяхната революция.
— Никога не съм чувал това — рече по-високият. — Добре казано.
Червенокосият се усмихна.
— Непрекъснато си повтарям, че това, което правим, е същото, каквото са правили някога дедите основатели. Сменяме една лоша форма на управление с по-добра.
— Точно така — съгласи се другият. — Сега искам да си отидеш вкъщи, да се отпуснеш и да гледаш някой футболен мач. Престани да се безпокоиш. Всичко ще бъде наред.
— Иска ми се и аз да бях така уверен.
— Франклин не беше ли казал също, че „на този свят нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“? Направихме всичко по възможно най-добрия начин и всичко, което е по силите ни. Трябва да имаме доверие в това, което сме направили.
Червенокосият кимна.
Те си стиснаха ръцете и по-ниският си тръгна.
Зад голямо махагоново бюро пред кабинета работеше млада секретарка. Тя се усмихна на червенокосия, докато той минаваше по дългия, широк, покрит с килим коридор към външната врата.
Беше уверен, че работата ще бъде свършена. Наистина го вярваше. Но се съмняваше, че ще е толкова лесно да се държат под контрол последиците.
Не че има някакво значение, помисли си той в момента, когато един телохранител му отвори вратата и той излезе навън под слънчевите лъчи. Извади тъмни очила от джоба на ризата си и ги сложи.
Докато вървеше по павирания паркинг към колата си, червенокосият мъж се държеше здраво за мисълта, че когато са създавали тази страна, нейните основатели са извършвали много неща, които могат да се считат за държавна измяна. Той си помисли също за Джеферсън Дейвис и водачите на Юга, които създадоха Конфедерацията, за да протестират срещу едно потисничество. Това, което той и хората му вършеха сега, не беше нито безпрецедентно, нито неморално.
Обаче то беше опасно не само за тях, но и за страната и това щеше да продължава най-много да го плаши, докато поемеха твърдо контрола на държавата в свои ръце.
1.
Баку, Азербайджан
Неделя, 23,33 часа
Дейвид Батат погледна нетърпеливо часовника си. Закъсняваха с три минути.
