Читать «Ехо парк» онлайн - страница 172

Останалите в микробуса бяха Рейчъл Уолинг и Рик О’Шеа. Прокурорът беше заел централното място срещу екраните, вероятно защото се чувстваше господар на положението. Бош и Уолинг седяха от двете му страни.

— Какво ще кажете? — попита О’Шеа и смъкна слушалките от главата си. — Той всеки момент ще се обади и трябва да му дам отговор.

Три от камерите следяха Прат, който се готвеше да влезе в парковата тоалетна, за да се обади по телефона.

Рейчъл смъкна слушалките на врата си, Бош също.

— Не знам — колебливо промълви Рейчъл. — Вие ще решите. Но според мен младият Гарланд не направи никакви конкретни признания по отношение на Жесто.

— Аз съм на същото мнение — каза О’Шеа.

— Но не възрази, когато Прат спомена за разходката им до мястото, на което е бил заровен трупът — отбеляза Бош.

— Но и не призна, че той го е заровил там — каза Рейчъл.

— Мисля, че всеки, който чуе нещо за заровен труп и няма нищо общо с това, непременно ще възрази…

— Нека оставим този спор на съдебните заседатели — спря ги О’Шеа. — За момента аз твърдя, че той все още не е казал нищо, което да прилича на самопризнание. Нуждаем се от нещо по-конкретно.

Бош кимна. По време на разговорите, проведени в събота сутринта, бяха стигнали до заключението, че думата на Прат няма да е достатъчна.

Показанията му, че Антъни Гарланд го е завел при трупа на Мари Жесто, а Ти Рекс Гарланд му е дал подкуп, нямаше да са достатъчни за изграждане на стабилно обвинение. Прат беше корумпиран полицай, а съдебните заседатели не обичаха корумпираните полицаи. За солиден обвинителен акт им трябваха признанията на двамата Гарланд.

— Искам да кажа, че всичко се развива по план, но все още не сме получили това, което ни трябва — промърмори О’Шеа. — Трябват ни директни…

— А какво ще кажеш за стареца? — прекъсна го Бош. — Според мен Прат го накисна дълбоко в собствените му лайна.

— Съгласна съм — обади се Рейчъл. — Ако го изпратите обратно, кажете му да притисне Антъни.

Сякаш в допълнение на думите й вътрешността на микробуса се изпълни с басово жужене. Слабо запознат с оборудването, О’Шеа вдигна ръка и озадачено огледа пулта пред себе си.

— Оттук — обади се Хутън и натисна един клавиш.

— Микробусът — каза О’Шеа. — Чуваме те.

— Как се справям? — попита Прат.

— Като за начало — добре. Защо се забави толкова?

— Защото наистина трябваше да се облекча.

О’Шеа започна инструктажа за изтръгване на признание от Антъни Гарланд, а Бош си сложи слушалките, любопитен да разбере как върви разговорът на пейката.

От изображението на екраните личеше, че Антъни Гарланд е влязъл в спор с баща си. Старецът беше насочил показалец към гърдите му.

Бош се включи тъкмо в разгара на разпрата.