Читать «Ехо парк» онлайн - страница 17
Майкъл Конъли
— Вижте какво, детектив — бавно каза той. — Няма да скрия, че решаването на единадесет тежки престъпления ще помогне на предизборната ми кампания. Но не искам да оставате с впечатлението, че това е единственият ми мотив. Всяка нощ, в която тези нещастни хора се питат къде е дъщеря им и какво се е случило с нея, е истинско мъчение за тях, убеден съм в това. Дори и след тринадесет години. Това е главната причина да настоявам за бързи и решителни действия. А останалите спекулации просто ги запазете за себе си.
— Добре — каза Бош. — Кога ще получим възможност да разпитаме този човек?
О’Шеа хвърли кос поглед към Оливас, после отново насочи вниманието си към Бош.
— Първо трябва да си разменим папките — каза с въздишка. — Вие трябва да научите всички подробности по делото Уейтс, а Фреди — да се запознае с делото Жесто. Едва след това можем да преговаряме с Мори Суон. Какво ще кажете за утре?
— Добре. — Бош кимна. — Суон ще присъства ли на разпита?
— Мори ще присъства отначало докрай. Ще обсъжда всички подробности, ще търси отговори. В резултат може би ще напише книга или филмов сценарий — вероятно още преди края на делото. А може и да стане водещ на собствено предаване в съдебния телевизионен канал.
— Дано — изсумтя Бош. — Поне за известно време ще се разкара от съдебната зала.
— Виж, за това не се бях сетил — рече О’Шеа. — Носите ли делото Жесто?
Бош отвори куфарчето на коленете си и измъкна дебелата папка с разследването — с твърди корици и ластик за пристягане. Подаде я на О’Шеа, който я прехвърли на Оливас.
— В замяна получавате това — каза прокурорът и плъзна към Бош също такава папка. — Приятно четене. Сигурни ли сте, че ще свършите до утре?
Бош погледна Райдър за евентуални възражения. Имаха още един ден работа по следствието на Матарезе, преди да го изпратят в прокуратурата. Но ставаше въпрос предимно за дребни детайли, с които Райдър щеше да се справи лесно. Партньорката му не каза нищо и той отново се обърна към О’Шеа.
— Ще свършим.
— В такъв случая ще се обадя на Мори и ще уредим срещата.
— Къде е Уейтс?
— Тук, в тази сграда. Държим го в пълна изолация.
— Това е добре — обади се Райдър.
— А другите седем? — подхвърли Бош.
— Какво имате предвид?
— Къде са им досиетата?
— Адвокатската оферта и устно изразеното мнение на Мори Суон сочат, че са на изчезнали жени, повечето от които изобщо не са били обявени за издирване — обясни О’Шеа. — Уейтс иска да ни заведе при тях, но не разполагаме с никакви предварителни следствени действия.
Бош кимна.
— Други въпроси? — попита прокурорът; намекваше, че срещата върви към приключване.
— Ще ви уведомим, ако възникнат.
— Съзнавам, че се повтарям, но се налага — въздъхна О’Шеа. — Цялото разследване е неофициално. Досието в ръцете ви също, като част от споразумението. Документите, които съдържа, плюс обясненията, които ще чуете от Уейтс, не могат да послужат като доказателство за повдигане на нови обвинения срещу него. Ако тези условия не бъдат спазени, няма как да използвате информацията, която ще ви бъде предоставена. Добре ли ме разбрахте?