Читать «Хорът на забравените гласове» онлайн - страница 9

Бош поклати глава. Вече изпитваше гнева на всички роднини на жертвите от забравените с времето случаи, от безразличието и некадърността.

— Освен това ще видите, че методите тук са различни. Днешното ченге е много по-напред, отколкото, да речем, през хиляда деветстотин и шейсета или седемдесета. Даже хиляда деветстотин и осемдесета. Та даже преди да стигнете до веществените доказателства и да прегледате тия случаи, Ще видите неща, които сега ви се струват очевидни, обаче изобщо не са били такива за никого по време на убийството.

Прат кимна. Беше свършил речта си.

— А сега, джакпотът — каза той и побутна избелялото следствено дело към тях. — Поиграйте си с това случайче. Разплетете го и пратете някого в затвора.

3

Излязоха от кабинета на Прат. Решиха Бош да донесе следващото кафе, докато Райдър започне със следствените материали. И двамата трябваше да ги прочетат от кора до кора, за да добият представа за следствието в реда, в който са се развили събитията и в който са документирани.

Бош каза, че ще й даде голяма преднина — можела да изпие кафето си в барчето, просто защото му липсвала атмосферата на това място, а не самото кафе.

— Тогава сигурно ще имам няколко минути да отида до едното място — отвърна тя.

След като Райдър отиде до тоалетната, Бош взе страницата с годините, които им бяха определени, и я пъхна във вътрешния джоб на сакото си. Излезе от стая 503, слезе с асансьора на третия етаж, мина през главното помещение на отдел „Грабежи и убийства“ и се запъти към кабинета на капитана.

Офисът беше разделен на две помещения. Едното беше кабинетче, а на другото му казваха „следствена зала“. В нея имаше продълговата заседателна маса, на която обсъждаха разследваните убийства, а стените от двете страни бяха покрити с лавици, заети от следствените дела за убийствата, извършени в града. В тези подвързани с кожа томове имаше данни за абсолютно всяко убийство в Лос Анджелис през последните над сто години. След разкриването на съответното престъпление информацията постъпваше в папките. Така управлението лесно можеше да установи кои следствия са приключени.

Бош прокара показалец по напуканите гръбчета на томовете. На тях пишеше просто „Убийства“ и годините. Първите папки се отнасяха за по няколко години, но към осемдесетте убийствата бяха станали толкова много, че всеки том съдържаше данни само за една година. Извършените през 1988-а убийства бяха включени в два тома. Изведнъж Бош разбра защо тази година е била възложена на тях с Райдър като нови членове на „Неприключени следствия“. Големият брой убийства в града определено щеше да означава и голям брой неприключени следствия.