Читать «Хорът на забравените гласове» онлайн - страница 19

Бош си помисли колко ли пъти е виждал как нечия привидно невинна грешка се превръща в ключ към гибелта на жертвата. Една рутинна задача като прибирането на дрехи от химическо чистене можеше да е дала възможност на убиеца да влезе в дома. Беки Верлорън можеше неволно да е причинила собствената си смърт.

Отмести стола си назад и се изправи. Беше прегледал първата половина на следственото дело. Реши да си вземе още едно кафе, преди да се заеме с втората. Попита в офиса дали някой иска нещо от барчето и Джийн Норд му поръча кафе. Бош слезе по стълбището, напълни две чаши от кафемашината, после ги плати и отиде да сложи сметана и захар в кафето на Норд. Докато слагаше сметаната, усети, че зад него има някой. Направи място на плота, ала никой не се пресегна и Хари се обърна да види кой е. И се озова пред усмихнатата физиономия на заместник-началник Ървин С. Ървинг.

Бош и заместник-началник Ървинг никога не се бяха харесвали. В различни моменти началникът се беше проявявал като негов неприятел, но и като неволен спасител. Бош бе научил от Райдър, че Ървинг е изпаднал в немилост: новият началник безцеремонно го изритал от ръководството и го прехвърлил на работа извън Паркър Сентър — без никаква реална власт.

— Детектив Бош. Мислех да ви черпя едно кафе, но виждам, че вече имате повече от достатъчно. Все пак ще седнете ли с мен за минутка?

Бош вдигна двете чаши.

— Имам малко работа в момента, господин началник. Чакат ме да занеса кафето.

— Само една минутка, детектив — със строги нотки в гласа настоя Ървинг. — Кафето още ще е горещо, докато го занесете там, където отивате. Обещавам.

И без да дочака отговор, се обърна и тръгна към една маса. Бош го последва. Ървинг все още ходеше с обръсната до блясък глава. Мускулестата му долна челюст бе най-специфичната особеност на лицето му. Седна изпънат, като че ли е глътнал бастун. И заговори едва след като Бош се настани срещу него. Любезността отново се бе върнала в гласа му.

— Исках само да ви поздравя с добре дошъл отново в управлението — каза той.

И се усмихна като акула. Преди да отговори, Бош се поколеба като човек, прескачащ капак на пода.

— Радвам се, че се връщам, господин началник.

— Отдел „Неприключени следствия“. Смятам, че това е подходящо място за човек с вашите способности.

Хари отпи глътка от парещото си кафе. Не знаеше дали Ървинг му прави комплимент, или го обижда. Искаше му се да си тръгне.

— Е, ще видим — отвърна той. — Надявам се. Струва ми се, че е по-добре…

Ървинг широко разтвори длани, сякаш показваше, че не крие нищо.

— Това е всичко. Можете да си вървите. Исках само да ви поздравя за завръщането. И да ви благодаря.

Бош се поколеба, но после се хвана на въдицата.

— За какво да ми благодарите?

— Задето ме възраждате в това управление.

Хари поклати глава и учудено се усмихна.

— Не разбирам. Как ще стане тая работа? Искам да кажа, сега сте в пристройката на Градския съвет, нали така? В Службата за стратегическо планиране или нещо подобно. Доколкото чух, трябва да си оставяте пистолета вкъщи.