Читать «Хорът на забравените гласове» онлайн - страница 15

Точно това се беше случило и с колта, с който бе убита Беки Верлорън. Когато го разглобил, специалистът по огнестрелно оръжие намерил парченце кожа и засъхнала кръв от долната страна на затвора. Това не можело да бъде забелязано от човек, оглеждал пистолета отвън.

Грийн и Гарсия прибавяха тези свидетелства към своята следствена версия. Във втория обобщаващ следствен доклад пишеха, че според уликите убиецът пъхнал колта в Ръката на Беки Верлорън и опрял дулото в гърдите й, след Което хванал оръжието с една или две ръце и натиснал спусъка. Бил произведен изстрел и затворът „татуирал“ извършителя, като отнесъл късче от кожата му в пистолета.

Бош си отбеляза, че двамата детективи не споменават за друга възможност. А именно, че откритите в оръжието тъкан и кръв вече са били там в нощта на убийството, че колтът е татуирал някой друг, а не убиеца, по време на друг изстрел, произведен преди убийството на момичето.

Въпреки този потенциален пропуск кръвта и тъканта бяха намерени в пистолета и макар от аутопсията на Беки Верлорън вече да се знаело, че по дланите й няма рани, било направено рутинно сравнение на кръвните групи. Кръвта от пистолета била група 0. Кръвта на жертвата била АВ положителна. Следователите заключили, че по оръжието е останала кръвта на убиеца.

Ала през 1988-а оставаха още години до прилагането на ДНК сравнение в криминалистиката. Нещо повече, този метод не се признаваше от съда в Калифорния. Финансирането и създаването на база данни с ДНК профили на криминално проявени тепърва започваше. В хода на следствието през 1988 година детективите можеха да сравняват само кръвните групи с потенциални заподозрени. А в убийството на Верлорън нямаше главен заподозрян. По случая бе работено упорито и дълго, но накрая не се бе стигнало до арест. И следствието бе изоставено.

— Досега — без да се усети, каза Бош.

— Моля? — попита Райдър.

— Нищо. Просто мислех на глас.

— Искаш ли да започнем да обсъждаме случая?

— Още не. Искам първо да дочета материалите докрай. Ти свърши ли?

— Почти.

— Знаеш на кого трябва да благодарим за това, нали?

Тя го погледна въпросително.

— Предавам се.

— На Мел Гибсън.

— Какви ги дрънкаш?

— Кога излезе „Смъртоносно оръжие“? Точно по онова време, нали?

— Май да. Какво искаш да кажеш? Абсолютно неправдоподобен филм.

— Тъкмо това искам да кажа. От оня филм всички започнаха да държат пистолета отстрани и с две ръце, едната върху другата. Имаме кръв по тоя пистолет, защото убиецът си е падал по „Смъртоносно оръжие“.

Райдър презрително поклати глава.

— Сериозно ти казвам — не отстъпи Бош. — Ще го питам тоя тип, когато го пипнем.

— Добре, Хари, питай го.

— Мел Гибсън спаси живота на много хора. Ония, дето стреляха така, не можеха да улучат нищо. Трябва да го обявим за почетен полицай или нещо от тоя род.