Читать «Предателство» онлайн - страница 14

Нолан оглеждаше всичко и то изглежда му допадаше. Накрая погледът му попадна на Ивън и той се ухили от другата страна на капака.

— Ако повървим, ще свършим два пъти по-бързо. Тръгваш ли?

Ивън, който не искаше да оставя войниците си, би предпочел относителната сигурност на своето возило, но той също така бе натоварен с отговорността да пази Нолан и да го върне при Олстронг. Ако това означаваше да се осмели да пътува по улиците на Багдад, то беше нещо различно, което просто трябваше да направи. Противоречието се изписа по лицето му. Нолан забеляза, че се колебае:

— Хайде, лейтенант. Без кураж няма слава.

— Само си мислех за моите момчета, господин Нолан — защити се Ивън.

— Ако стигнат до портала преди нас, накарай ги да спрат и да ни срещнат там. Но с това темпо те няма да са там и след като си свърша работата. Иска ми се да сме в BIAP преди тъмно.

Техният джип се придвижи напред сто и осемдесет сантиметра и отново спря.

— Едно от двете — каза Нолан. — Аз тръгвам. Идваш ли?

— Разбира се.

Ивън се наведе през страничното стъкло и каза на Маршон какво смята да направи.

— Не ми харесва това изгубване на контакт — отвърна шофьорът му.

— И на мен, Марш. И за мен това е ново — той посочи техния пътник с брадичка. — Но той тръгва. А нещата тук изглеждат доста спокойни.

— Да — каза Марш. — Като снимка „преди“.

И двамата знаеха какво има предвид: „преди бомбата да гръмне на претъпкания с хора пазар.“

— Да се надяваме, че не е — каза Ивън. — И колкото по-скоро си тръгнем от Багдад, толкова по-скоро ще се приберем у дома.

— Не споря, сър. Щом трябва да вървите, вървете. Но какво ще правим, ако не сте на портала? Къде трябва да отидем? Вие къде ще бъдете?

Вместо отговор Ивън вдигна рамене и вдигна мобилния си телефон „Моторола“, който вършеше добра работа на разстояние около една миля. Нолан, който беше чул разговора, се наведе към Маршон.

— Бюджетният отдел долу в мазето на щаба. Няма как да не го откриете. Но се обзалагам на сто долара, че ще бъдем на портала преди вас.

Колите се раздвижиха и Маршон изпълзя напред още пет-шест фута, преди отново да спре. Редицата от превозни средства се простираше поне на четвърт миля напред.

— Лош облог за мене, сър, даже и да имах парите.

— И аз така мисля, сержант. Затова ще тръгнем пеша.

Нолан щракна с пръсти, спомни си нещо и отново отвори задната врата. Пресегна се и се измъкна секунда по-късно с раницата си, очевидно празна.

— Не мога да забравя това — каза с широка усмивка и я сложи на гърба си върху дрехата от кевлар.

* * *

Рон Нолан изчака Ивън да се изравни с него, после каза:

— И, между другото, името ми е Рон, става ли? Господин Нолан е баща ми. Имаш ли нещо против да ти казвам Ивън?

— Така се казвам.

— Е, добре, Ивън. Нямах намерение да те поставям в затруднение там пред хората ти. Извинявай. Но тук не можеш да си позволиш колебания. Вземаш решения и ги изпълняваш, ето най-важното нещо за това място.

— Аз Току-що взех моето решение. Но не знам дали е правилно да оставям хората си. Научени сме, че спазването на правилата са от съществено значение за поддържането на реда.