Читать «Убийствени сънища» онлайн

Айрис Йохансен

Убийствени сънища

(книга 10 от "Ив Дънкан")

Пролог

— Казах ти, че мястото е страхотно. — Корбин Дънстън се усмихна гордо. Вдигна високо пъстървата, която току-що беше уловил, за да покаже, че има причина да бъде горд. — Погледни тази красавица. Сигурно тежи три паунда.

— Удивително! — Софи се усмихна и се изправи. — А сега вече можем да се върнем в ресторанта и да обядваме, нали, татко? Майкъл и мама сигурно ни чакат.

— Майкъл трябваше да дойде с нас, вместо да седи в ресторанта. За едно момче е добре да прекарва повече време на слънце. Освен това, исках да се похваля пред него с уменията си — привилегия за всеки дядо.

— Следващия път. Казах ти, че е настинал. Не исках да настине допълнително тук, на открито.

— Нямаше да му навреди. Майкъл не е някой глезльо, нали? Той е здраво момче, истински скаут.

— Той е само на осем години, татко. Нека го поглезя още известно време. А така и мама имаше възможност да остане с него насаме за малко. Вие двамата прекарвате достатъчно заедно, като истински мъже.

— Предполагам, че си права. Това ще попречи на майка ти да говори през целия ден с клиенти. Все едно че е била в офиса си. — Баща й хвърли рибата в кофата, изправи се и тръгна бавно по кея. — Да, предполагам, че така е по-добре. А когато не играе с Майкъл, тя ще може да побъбри с келнерите в ресторанта и да се обади на няколко от клиентите, за да не се чувства виновна. — Той сви рамене. — Казах й, че трябва да се пенсионира, като мен, но тя ми обясни, че ако го направи, ще полудее. — Той поклати глава. — Ти трябва да си наследила нейния характер, отговарящ на кръвна група А. И двете ще сте много по-добре, ако просто се отпуснете и се наслаждавате на живота.

— Но аз се наслаждавам на живота. Просто не обичам риболова. И ми се иска да не се опитваш да ме промениш. Водиш ме по разни езера, откакто навърших шест години.

— А ти ми позволяваш. — Баща й я потупа по рамото. — И дори не се оплакваш. Е, повечето пъти. Знам, мислиш че съм искал син, и може би си права. Но никой не би могъл да ми бъде по-добра компания от теб през всичките тези години. Благодаря ти, Софи.

Тя прочисти гърлото си, което се беше свило на топка.

— Но сега се оплаквам. Защото този път ме накара да прекъсна работата си по проекта. — Тя се усмихна. — Би трябвало да ме разбереш. Ако си спомням правилно, ти самият изпадаше в стрес, когато работата ти не вървеше.

— Минала история. — Корбин зарея поглед над езерото. — Господи, погледни залеза. Не е ли красив?

— Много е красив — съгласи се Софи.

— И си заслужаваше да дойдеш тук и да оставиш за малко скъпоценния си проект?

— Не. — Тя пак се усмихна. — Но ти си заслужаваше.

— И това е начало — засмя се тихо Корбин. — Права си. Заслужавам го. Аз съм остроумен и съм открил каква е тайната на живота. Защо да не искаш да прекараш известно време с мен?

— Няма причина — каза Софи и го погледна.

Бузите му се бяха зачервили от слънцето и изглеждаше много по-млад за своите шейсет и осем години. Софи си помисли, че е щастлив. О, Господи, толкова щастлив!