Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 222

ПЮТРИУМ: Мъгливите, наричани Пютриумни юмруци (или Главорези) разгарят пютриум, за да увеличат физическата си сила, скорост и издръжливост, както и способността на тялото си да се лекува бързо. Зверовете са ферохимици, които влагат физическа сила в металоеми от пютриум, а по-късно могат да почерпят от нея.

СТОМАНА: Мъгливите, наричани Монетомети, разгарят стомана, за да тласкат източници на метал. Тласкането се извършва точно от центъра на тежестта на Монетомета. Стоманените стрели пък са ферохимици, които могат да съхраняват скорост в стоманен металоем, което ги забавя по време на процеса, но им позволява да се възползват от нея в по-нататъшен момент.

КАЛАИ: Мъгливите, наричани Калаени очи, разгарят калай, с което увеличават чувствителността на петте си сетива. Всички те се подобряват едновременно. Ветрочетците са ферохимици, които могат да съхраняват чувствителността на едно от петте си сетива в калаен металоем; за всяко от тях трябва да се използва отделен металоем. Докато го попълват, чувствителността на даденото сетиво е притъпена, а щом почерпят от металоема, се изостря.

ЦИНК: Мъгливите, наричани Размирители, умеят да разгарят цинк и да разгарят (разпалват) емоциите на хората близо до тях. Ефектът на силата им може както да бъде насочен към конкретен индивид, така и да обхваща всички в дадено пространство, като Размирителите могат да го ограничат и до точно определени чувства. Бързомислещите са ферохимици, които умеят да съхраняват мисловна бързина в цинкови металоеми. Това притъпява способността им да разсъждават, докато я влагат, но по-късно могат да почерпят от нея, за да мислят и реагират по-бързо.

ЗА ТРИТЕ МЕТАЛНИ ИЗКУСТВА

В Скадриал съществуват три основни проявления на Дарбите. Местните ги наричат „Металните изкуства“, макар че имат и други имена.

Аломантията е най-често срещаното проявление от трите. Според терминологията ми, аломантията е крайнопозитивна — което означава, че практикуващият я черпи сили от външен източник, след което тялото му ги преработва по различен начин. (Конкретната аломантична сила не се избира от практикуващия, а е вече заложена в душемрежата му.) За да бъде използвана тази сила, са необходими различни видове метал с точно определен състав. Въпреки че металът бива унищожен по време на процеса, самата сила всъщност не идва от него. Може да се каже, че той е катализаторът, който дава начало на Дарбата и я поддържа жива.

Всъщност, това не е много по-различно от Дарбите, които се срещат в Сел, и за които ролята на катализатор играят различни, точно определени форми — макар че тук взаимодействията са по-ограничени. И все пак не може да бъде отречено наличието на същата сурова сила — на аломантията. За практикуващия, тя е инстинктивен и интуитивен процес — това я отличава от Дарбите на Сел, които изискват задълбочено изучаване и висока степен на прецизност.

Аломантията е груба, сурова и мощна сила. Съществуват шестнадесет основни метала, които могат да бъдат използвани, макар че има и още два — наричани от местното население „металите на боговете“, — които могат да се използват в съчетания, за да образуват по шестнадесет напълно различни сплави. Тъй като металите на боговете вече не са широко достъпни, обаче, сплавите им не се използват често.