Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 9

Нахлузи ми екипа и повиши налягането около краката и глезените. Сега ми стана ясно как смята да се отърве от мен.

— Не го сваляй — каза ми той. — При резки промени в налягането кръвта отива в краката. Освен това ще те предпази от случайни искри.

Започна да затяга ремъците, които придържат тялото към леглото. Стана ми ясно как е измислил да ме хване в капан.

— Лостът за бързо освобождаване е точно под ръката ти — каза той.

След това започна да обикаля стаята и да пипа разни неща. Знаех, че търси с какво да ме изтезава. Не разбираше ли, че както ми са обтегнати нервите, по-голямо изтезание не може да има?

Но Хелър май искаше само да събере дрехите ми и неприкрепените предмети. Държеше в ръце моя медальон с отличието за чин и като го видях как спря и се замисли, нямаше начин да не обмисля възможността да ме удуши с него. Явно се отказа, защото видях как го прибра в сейфа за ценности на стената.

Разгледа остатъците от стритата оранжева таблетка върху масата, после вдигна бутилката И. Г. Барбен. Беше ясно като бял ден, че се надява това да е смъртоносна отрова, за да може тайно да ми сипе от нея в някое питие. Не знаеше, че това е амфетамин и че съм пил от него, за да мога да издържа ужасите на изпращането преди няколко часа.

— Предполагам, че си пил от това — каза той. — На твое място не бих го опитал. Съветвам те да не пиеш повече, независимо какво е. Изглеждаш ужасно.

Защипа свободните предмети. Огледа се, искрено разочарован, че не намери с какво да ме изтезава.

Премести по-близо един панел с бутони и го завърза за ръката ми.

— Ако ги стане много зле, можеш да натиснеш белия бутон и да ме извикаш. С червения ще се свържеш с капитана. Ще го предупредя, че си зле, за да каже на някой да те наглежда.

След това забеляза плика, който бе паднал пред вратата в коридора и го взе. Ясно, това е тайна заповед да ме убие.

Хелър пусна плика на гърдите ми и го пъхна под един ремък.

— Прилича на плик за заповеди. Спешно е, виж цвета. Ако бях на твое място, щях веднага да го прочета.

След което затвори вратата и изчезна. Но аз знаех, че сега отива при капитана и ще заговорничат как да ме убият. И все пак не можех да се противопоставя. Както бях с опънати до пръсване нерви, щях да съм благодарен, ако някои ме убие. Но само не с амфетамин! Не, не, за бога! Ще бъде прекалено жестоко!

Глава втора

До края на този ужасен, отвратителен ден, сигурно най-лошият в живота ми, само лежах и треперих. Нервите ми бяха толкова здраво опънати, че имах чувството, че ако се скъсат, ще ме повалят при обратния удар.

Треперих, треперих, докато накрая бях толкова изтощен, че повече не можех да треперя, но пак продължавах.

Дори не можех да мисля. Цялото ми внимание бе съсредоточено във физическия ад, в който бях попаднал.

Корабът плавно летеше със скорост, близка до скоростта на светлината. Нямаше как да не усетя, когато включиха двигателите минало-бъдеще. Имаше предупредителни сигнали и повиквания и на стената на кабината светна надпис: