Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 34

Моята стая бе на гърба на къщата. Бях я избрал заради изгледа към планината. Тъкмо се канех да отключа и да вляза, когато изведнъж си спомних какво каза Фахт Бей — че курвата ми е откраднала дрехите! Ето, това е!

С тихи стъпки — бях забравил да сваля изолационните ботуши — се промъкнах обратно до помещенията на прислугата. Знаех, че се състоят от две стаи, като и в двете се влиза през централната врата.

Извадих Колт 45 от джоба, безшумно дръпнах предпазителя и заредих пистолета.

Включих фенера на максимална степен.

Вдигнах крак назад и се засилих.

И след това с един ритник отворих вратата, насочих навътре фенера и стрелях във въздуха.

Ох, да бяхте видели каква бъркотия настана!

Тринайсет тела скочиха изведнъж и веднага се хвърлиха на земята, като опитваха да се прикрият зад легла, одеяла.

— Жандарми! — викнах аз. Това е турската дума за полиция. И след това само за да ги объркам още повече, добавих на английски: — Не мърдайте, „бибипи“, или ще ви очистя!

Е, мога да кажа, че се получи една много объркана прислуга! Светлината ги заслепяваше и не можеха да видят кой е. Пищяха от неподправен ужас. Заредиха се всякакви турски думи от рода на „невинен“ и „не сме направили нищо!“.

И за капак на всичко цял взвод стражи на Апарата, чули изстрела, изникнаха откъм бараките на археолозите, препускащи с пълна скорост, с ревящи мотори.

Пъкъл!

Ад!

Само след минута стражите — минават като сили за сигурност, със задачата да охраняват „ценни изкопани предмети“ — се появиха на мястото и зашариха с фенери.

Върху мен попадна светлината от фенера на самия подофицер. Той извика нещо и каза:

— Това е Султан Бей!

Малкото момче на градинаря веднага започна да повръща.

Прислугата спря да пищи.

Аз започнах да се смея.

Някой включи осветлението. Старият Карагьоз подаде глава изпод едно одеяло. Каза:

— Да, наистина е Султан Бей! Стражите започнаха да му се смеят. Няколко сред персонала също се разсмяха.

Но Мелахат не се смееше. Беше коленичила на пода, с лице към стената. Плачеше и нареждаше на турски:

— Знаех си, че като се върне от Америка и разбере, че онази му е откраднала дрехите, ще побеснее от гняв. Знаех си! Знаех си!

Мислеха, че съм бил в Америка.

Едно от момченцата, на около осем, изпълзя към мен и ме задърпа за дъждобрана. Спомних си, че се казва Юсуф. Замоли ме:

— Моля ти се, Султан Бей, не убивай Мелахат! Моля ти се, Султан Бей! Всички дадохме от нашите пари и ти купихме нови дрехи. Даже ти откраднахме и други неща от туристите. Не убивай Мелахат! Моля те, Султан Бей!

О, това беше страхотно посрещане! Подофицерът от стражата каза:

— Казах им да си назначат пазач. Това да им е за урок.

След това се приближи до мен и ми пошепна:

— Благодаря за информацията за агента на Короната.

Стражите като по знак се разсмяха. Насочих пистолета към градинаря.