Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 226

Опита се да посъбере разкъсаните дрехи и да я загърне в якето ѝ.

Все още беше в безсъзнание. Видя очилата ѝ, прибра ги в чантата ѝ и я закачи за врата ѝ.

Огледа земята наоколо. Навсякъде имаше следи от шпайковете.

Хелър си погледна обувките. Бяха покрити с кръв, с парчета плът и кости.

Обиколи мъртвите. Избра си един и му свали обувките. Събу си бейзболните обувки и ги обу на краката на трупа. После обу тези на мъртвеца.

Това беше лош знак. Очевидно вече бе чел наръчниците от разузнавателните служби. Както се страхувах, работата ми щеше да стане далеч по-трудна.

След известно търсене намери бастуна на мис Симънс. Пак огледа цялата сцена. Беше порядъчно кървава и страховита сцена, особено сега, когато небето ставаше все по-тъмно и вятърът развяваше косите и дрехите на мъртвите.

Хелър вдигна на ръце мис Симънс и се огледа наоколо за последен път, за да види дали нещо не е останало. След това погледна нагоре към хълма, където продължаваше да лежи мъжът с пушката, частично скрит.

— Трябваше да ме послушаш — каза му Хелър. — Не съм тук, за да наказвам някого.

Погледна към лицето на мис Симънс. Беше в безсъзнание. После вдигна поглед към тъмнеещото се небе и каза на волтариански:

— Нима тази планета е обитавана от безбожници? Нима някаква странна идея ги е отровила да мислят, че нямат души? Че няма отвъдно?

Ами да, такъв си беше Хелър. Глупав и театрален. Ако си знаеше интересите, щеше да тръшне на земята мис Симънс и да ѝ забие един от хвърлените ножове. Веднага се познаваше, че не е обучаван в Апарата, така че може би в крайна сметка онези книжки от разузнаването нямаше да ми навредят толкова много.

Да. Глупак. Като че ли искаше да се ориентира къде е изток и запад. След малко започна бързо да се придвижва на запад и леко на юг, провирайки се между храсталаци и дървета и то така, че да не друса мис Симънс.

Най-сетне излезе от огромния парк. Тръгна по някаква улица.

Измина доста разстояние, когато отпред в здрача се видя табела:

СТАНЦИЯ „ВАН КОРТЛАНД“ ПАРК

Купи билети, а мъжът зад стъклото на гишето даже не го погледна. Хелър пъхна два билета и вратата се отвори.

След малко се качи на влака и той потегли. Вътре нямаше почти никакви хора. През вагона мина мъж от охраната. Въпреки кръвта по панталоните, разкъсаните дрехи на момичето и глезена ѝ, охраната даже не спря, като минаваше край тях.

На белите тухли се появи: „Станция Емпайър“. Хелър слезе.

Тръгна плавно и бързо, без да друса мис Симънс. Вървеше по Колидж Уолк. Зави в южна посока по Амстердам Авеню и спря пред една врата, на която пишеше:

ЗДРАВНА СЛУЖБА ПРИ ЕМПАЙЪР

Вътре не светеше нищо.

Продължи по Амстердам Авеню и влезе в някаква болница, в отделението за спешна медицинска помощ. Почака малко, докато през чакалнята не мина една сестра. Тя го забеляза и се приближи.

— Нещастен случай — каза тя. — Почакайте тук.

Излезе. Върна се, тикайки носилка на колелца.

Хелър качи отгоре мис Симънс. Сестрата я зави с одеяло и я завърза над гърдите за носилката.

Сестрата заведе Хелър на някакво гише. Извади формуляр:

— Име?

— Казва се мис Симънс — каза Хелър. — Преподавателка в Емпайър. Документите ѝ сигурно са в чантата. Аз съм просто студент.