Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 212

— Стига си ми намигал! — каза Вантаджо. — Чака ме трудна нощ. Днес е събота и цялото ООН се изсипва тук. След две седмици излизат във ваканция. Момче, имаш ли представа…

— Петстотин — каза Морти. — Но нито цент по-малко.

Вантаджо се опита да си тръгне. Хелър го хвана за ръката.

— Виж, истински калници от стомана, дебела половин инч. Виж, Вантаджо, истински прозорци с армирано стъкло. Виждаш ли звездичките по тях? Съвсем скоро спряха истински куршуми.

— Двеста и петдесет и край, ни цент по-малко — каза Морти.

— Момче — каза Вантаджо, — моля те, нека се кача горе и да се обадя на някоя агенция да ти изпрати червена спортна кола.

— Това такси — каза Хелър — е страхотно!

— Момче, нека се обадя в агенцията на Мерцедес Бенц.

— Не.

— На Алфа Ромео?

— Не.

— Мазерати? Това е хубава кола. Много хубава кола — каза Вантаджо. — Мога да уредя специален модел. Специален модел, яркочервена. С гюрук. Ще я напълня с момичета.

— Не — каза Хелър.

— О, che il diavolo lo porti, момче, ще ме убиеш! Даже не мога да посмея да прибера тази кола в гаража. Тя е за боклука, за боклука!

— Това е антика! — извика Морти. — Не е никакъв боклук. Това е антика!

Вантаджо го изгледа. Продължи да крачи напред-назад.

Морти го натисна.

— Покажи тази кола на парада на стари автомобили в Атлантик Сити и ще спечелиш награда двайсет и пет хиляди долара. Гарантирано! Сега старите коли са на мода!

Вантаджо спря да препуска.

— Чакай. Хрумна ми нещо. Ако закараме тази кола на парада за стари коли в Атлантик Сити…

— И я напълним с момичета, облечени по модата от двайсетте… — подсказа Хелър.

— И сложим отстрани на калниците мъже с автомати — каза Вантаджо.

— И да я преследват агенти от службата за забрана на алкохола — каза Хелър.

— И на вратите да изпишем „Таксиметрова компания Корлеоне“ — каза Вантаджо. — Бейб ще ахне! Традиция! И реклама за милиони! Прав ли съм?

— Прав си — каза Хелър.

— Виждаш ли, момче, трябва да правиш, каквото ти казвам. Така ли е?

— Така е.

— Вземи тази кола — каза Вантаджо.

— Както казах — каза Морти, — цената е хиляда долара.

— Петстотин — каза Вантаджо, — при условие че я закараш на този адрес. А по-късно ще купя разрешителното за такси от вашата компания.

На гърба на една картичка написа: „Гараж Джифи-спифи, Майк Мутационе, Нюарк, Н. Дж.“.

— Може ли аз да я закарам и да изпробвам двигателя? — каза Хелър.

— Естествено, момче, това си е твоята кола. Но трябва да ни я предоставиш за парада и да оставиш Майк Мутационе да ѝ придаде вид на нова кола, преди да я паркираш тук. Виждаш ли, мога да казвам, че е за парада и хората от ООН ще са щастливи да бъдат на културна почва. Много обичат да виждат как племенните традиции се спазват.

Чу се нов глас:

— Хей, откъде се взе този инвалид от войната? Беше Бум-бум.

— Това е колата, която ти ще караш — каза Хелър.

— Не се опитвай да ме будалкаш, малкия. Имах тежък ден. Опитвах се да науча армейците, каква е разликата между левия им крак и „бибипа“ им.

— Виж, Бум-бум — каза Хелър и посочи една звездичка в стъклото.

— Я, това е 7.62 милиметров куршум НАТО стандарт. Отскочил е навън. Белгийски или италиански. Трябва съвсем да се е сплескал. Армирано стъкло!