Читать «Войната на близнаците» онлайн - страница 212

Тановете се спогледаха и отново замърмориха одобрително, макар да се чуваха и подмятания, че мерките са твърде закъснели. Стражите сграбчиха кендера и гномчето и ги повлякоха навън. Тас не спираше да протестира:

— Слушайте, казах самата истина — хленчеше той. — Трябва да ми повярвате! Знам, че звучи странно, обаче всеки може да ви каже, че обикновено не… ъъъ… не съм никак искрен! Само ми дайте малко време. Накрая може и да свикна…

Тасълхоф никога не би повярвал, че някой ден ще се озове толкова надълбоко под земята, ако собствените му крака не го бяха отвели дотам. Спомняше си, че веднъж Флинт му бе разправил как Реоркс живее именно на подобно място и кове с огромния си чук съдбините на Света.

— Трябва да е веселяк този Реоркс — измърмори кендерът и затрепери толкова силно от студ, че чак зъбите му затракаха. — Очаквах, че щом Реоркс кове съдбините на света, тук ще е малко по-топло.

— Доверисенаджуджетата — подхвърли Гнимш.

— Какво? — На Тас му се струваше, че е прекарал половината от живота си в започване на всяко изречение с „какво“.

— Казах, довери се на джуджетата! — каза високо гномчето. — Вместо да строят домовете си върху действащи вулкани, които между другото са отличен източник на топлина, предпочитат да живеят във вътрешността на отдавна угаснали парчета скала. — Гнимш поклати олисяващата си глава. — Трудно ми е да повярвам, че имаме общи корени.

Тас не отговори, зает с други по-важни мисли. Като например, как ще се измъкнат от тази неприятност, къде ще отидат, ако се измъкнат и кога ли сервират вечерята? Изглежда нямаше да получи незабавни въпроси на нито един от тези въпроси (включително и на този за вечерята), така че кендерът изпадна в определено мрачно настроение.

По пътя имаха само един по-вълнуващ момент, додето ги спускаха по някакъв тесен скалист тунел, прокопан право надолу в недрата на планината. Устройството се наричаше „повдигач“, както обясни Гнимш. („Не е ли по-правилно да се нарича повдигач, ако издигаш разни неща с него?“ — поинтересува се Тас, но гномчето не му обърна внимание.) Тъй като едва ли щеше да надделее в този спор, кендерът реши да не си губи времето в униние, а да прекара пътешествието надолу по възможно най-приятния начин, макар на места клатушкащата се дървена конструкция — задвижвана от мускулести джуджета, дърпащи дебелите дълги въжета — неведнъж да се блъскаше в стените на тунела и с това да предизвикваше истинска паника сред пътниците си.

Последното се оказа изключително забавно, особено когато стражите им най-сетне закрещяха пиперливи джуджешки ругатни и заразмахваха юмруци към онези, които ги спускаха.

Колкото до гномчето, Гнимш тутакси бе изпаднал в състояние на невероятна възбуда. Той извади отнякъде парче въглен, зае една от кърпичките на Тас и като се просна на пода, започна да рисува плановете на нов подобрен повдигач.

— Макарикабелипара — мърмореше си под нос щастливо и драскаше скицата на нещо, което кендерът можеше да оприличи единствено на огромен омар, принуден да се придвижва на колелца. — Горедолугоредолу. Койетаж? Молянеотваряйтевратата. Капацитеттридесетидве. Засяда? Сигнализация! Камбанасвиркатръба.